20.
Ние с Майло останахме в сепарето.
Сервитьорката стоеше до старицата и любезно й обясняваше нещо. Майло й махна с ръка да дойде при нас. Тя му даде знак да почака.
— Не стига че ще платя сметката, а и ще чакам.
— Каза, че обича пушени гърди, а не хапна много — отбелязах. — Може би страда от нещо, което вреди на апетита.
— И какво е то?
— Неудовлетвореност. От доста време се занимава с онзи тип, а не е постигнал голям напредък. Стана малко раздразнителен, когато намекнах, че Бърк се е превърнал във фикс идея за него. Понякога това кара човек да върви като кон с капаци. От друга страна, има твърде много съвпадения.
— Например геометрията?
— Убиец с медицински познания и интерес към изобразителното изкуство, влечение към евтаназията, съчетано с бруталност. Беше страшно близо до истината, когато описа предполагаемите подробности около убийството на Мейт, до нападението в гръб и заличаването на следите.
— Възможно е някой от отдела да се е разбъбрил.
Сервитьорката се приближи.
— Сметката е платена. От господина с белите коси.
— Значи все пак е джентълмен.
Майло й подаде десетачка.
— Той остави и бакшиш.
— Получавате двоен бакшиш.
— Благодаря — отвърна тя с усмивка.
Когато се отдалечи, казах:
— Виждаш ли, съдиш го прекалено сурово.
— Професионален навик… добре, част от парите, които плащам за данъци, се върнаха при мен… Да, има съвпадения, но между психопатите убийци често се забелязват общи неща, нали? Ограничен репертоар: пребиване, стрелба или накълцване. И разликите не са малко. Да започнем от най-съществените: Мейт не е младо момиче и не беше вързан за дърво. Фъско може да предполага каквото си ще, но психолог или не, в основата са чувствата му. Докъде ще стигна, ако приема Бърк за заподозрян? Да тръгна по следите на един фантом, когото Бюрото не е успяло да хване петнадесет години? Вече имам списък от имена на истински лица. — Плъзна ръка по папката. — Ако не се съглася да му съдействам, ще притисне по-висшестоящите и така или иначе ще бъда принуден. Засега опитва да се разбере лично с мен.
Влязоха няколко хлапета с черни дрехи и множество халки по лицата и ушите и се настаниха в сепаре до прозореца. Гръмогласен смях. Многократно чух думата „пастърма“, сякаш бе някаква парола.
— Отрова за малките зверчета — промърмори Майло. — Ще ми направиш ли една голяма услуга? Няма да нарушиш професионалната етика. — Потупа по папката. — Прегледай това вместо мен. Ако попаднеш на нещо пикантно, ще го проуча по-подробно… Изкуство. Бърк рисува графика, а не живопис. Вече имаме основателни подозрения кой е авторът на онзи шедьовър… Имаш ли нещо против?
— Не.
— Благодаря. Така ще ми остане време за далеч по-забавни занимания.
— Какви например?
— Да поразгледам бордеите във Венис. Интересната част от полицейската работа. — Излезе от сепарето. — Федерални агенти с дипломи за психолози, престъпници, завършили медицина, а моя милост с някаква си магистратура. Не е приятно да знаеш, че те превъзхождат.
Прибрах се с папката у дома малко след три часа. Пикапа на Робин го нямаше, а пощата все още бе в кутията. Взех писмата, сварих кафе и след като изпих чаша и половина, влязох в кабинета си и позвъних на службата за съобщения.
Секретарката на Ричард Дос бе позвънила, за да ме предупреди, че Ерик ще пристигне с половин час по-рано за сеанса, предвиден за четири. Момчето било прегледано от доктор Робърт Манитоу. Ако имам време, да му се обадя. Бе оставила номера му и веднага го набрах. Администраторката ми се стори заядлива, а името ми не й говореше нищо. Накара ме да чакам дълго. Без музика. Добре.
Не се познавах лично с Боб, бях го виждал само на семейните снимки в офиса на Джуди.
Най-сетне чух отчетлив говор.
— Доктор Манитоу. Кой се обажда?
— Доктор Делауер.
— С какво мога да ви бъда полезен?
Троснато. Нима съпругата му никога не бе споменавала, че е работила с мен?
— Психолог съм…
— Зная кой сте. Ерик е на път към вас.
— Как е той физически?
— Добре. Вие сте настояли да го прегледам, нали?
Във всяка дума се долавяше враждебност. Безспорно тонът му бе укорителен.
— Мислех, че е добра идея, като се има предвид какво е преживял.