— Не ви арестуваме, господине — каза Корн. — Можете да се обадите от участъка.
— Ще позвъня на адвоката си. — Размаха сребристия си телефон.
Корн и Деметри се спогледаха. Корн каза:
— Добре. Кажете му да дойде в участъка в Западен Ел Ей, но ще тръгнете с нас.
— Мамка му! — изруга Ерик и пристъпи към детективите.
— Стой настрана, синко — предупреди го Деметри.
— Не съм твой шибан син! Ако бях, щях да се самоубия.
Деметри пъхна ръка под сакото си и докосна револвера.
Стейси затаи дъх, а Ерик широко отвори очи.
Сложих ръка на рамото му и го разтрих. Трепереше.
Ричард натисна няколко бутона на мобилния си телефон. Ерик се приближи към Стейси и обви ръка около раменете й. Тя обгърна кръста му. Устните й затрептяха. Брат й бе стиснал своите, но вените на врата му пулсираха. И двамата гледаха баща си, докато държеше телефона до ухото си.
Ричард нервно потропа с крак. В очите му вече нямаше и следа от уплаха. Дали умееше да запазва самообладание, когато положението е напечено, или просто не бе изненадан?
— Сондра? Обажда се Ричард Дос. Моля те, свържи ме с Макс… Какво? Кога?… Добре, слушай, важно е да се чуя с него… Загазих. Не, не е това. Сега не мога да говоря. Обади му се в Аспен. Веднага. Ще бъда в полицейския участък в Западен Ел Ей с двама детективи… Как се казвате?
— Корн.
— Деметри.
Ричард повтори имената им.
— Открий го, Сондра, ако не може да лети сега, поне да ме насочи към някого, който би могъл да ми помогне. Да позвъни на мобилния ми телефон. Разчитам на теб. Дочуване.
Затвори.
— Да тръгваме — настоя Деметри.
— Деметри? — каза Ричард. — Грък ли сте?
— Американец — припряно отвърна Деметри и добави: — Латвийска жилка. Отпреди доста време. Да вървим, господине.
Едва ли думата „господине“ би могла да прозвучи така обидно, както от устата на полицай.
Стейси заплака. Ерик я притисна към себе си.
— Няма нищо страшно, деца, само почакайте — успокои ги Ричард. — Ще си дойда за вечеря. Обещавам.
— Татко… — каза Стейси.
— Всичко ще бъде наред.
— Господин Дос — подкани го Корн и го хвана за лакътя.
— Почакайте — настоях. — Ще се обадя на Майло.
Детективите едновременно се усмихнаха, като по команда. Бях озадачен.
Деметри застана зад Ричард, а Корн стисна здраво ръката му. И двамата закриваха с телата си много по-ниския мъж.
— Майло знае — каза Деметри.
21.
Бледата месеста длан на огромна ръка се спря на сантиметри от лицето ми като плътен облак.
— Недей — тихо прошепна Майло. — Не казвай нищо.
Беше 5:23. Стоях във фоайето на участъка в Западен Ел Ей, а той току-що бе слязъл по стълбите.
Изпитах желание да перна ръката му, но изчаках да я отмести. Бе свалил сакото си, но явно вратовръзката го стягаше. Лицето и вратът му бяха зачервени. Каква причина имаше той да бъде ядосан?
Бях чакал във фоайето повече от час, почти през цялото време насаме с цивилния администратор — пъпчив и малко надменен чиновник на име Дуайт Муър. Познавах някои от колегите му, но не и него. Когато се приближих към бюрото му, първо ме изгледа подозрително, сякаш се опитвах да му пробутам някаква стока. Дълго се бави, преди да изпълни молбата ми да се обади на Майло на горния етаж.
През следващите шестдесет и три минути приложих всички техники за потискане на гнева, които знаех, докато затоплях твърдия пластмасов стол, а чиновникът водеше телефонни разговори и прелистваше документи. След двадесет минути чакане отново пристъпих към бюрото и Муър каза:
— Вървете си у дома, господине. Ако детективът наистина ви познава, сигурно има номера ви.
Ударих с длани по плота.
— Не, ще изчакам.
— Както желаете.
Муър стана, влезе в задното помещение и се върна с голяма чаша кафе и паста. Започна да яде с гръб към мен на малки хапки и няколко пъти изтри брадичката си. Минутите се изнизваха. Влязоха и излязоха няколко униформени полицаи, но само някои от тях го поздравиха. Мислех за Стейси и Ерик, които бяха гледали как каймакът на ПУЛА отвежда баща им.
В пет и петнадесет възрастна двойка с еднакви зеленикави жилетки влязоха в участъка и попитаха Муър към кого да се обърнат във връзка със загубеното си куче. Той ги изгледа с досада и им даде номера на приюта за намерени домашни любимци. Когато жената му зададе друг въпрос, отвърна: