— Тук не е кучкарник. — И й обърна гръб.
— Нервак — промърмори старецът.
— Хърб — укорително каза съпругата му и го повлече към вратата.
Докато излизаха, той попита:
— Виждаш ли защо никой не ги обича?
Пет и двадесет и седем. От Ерик и Стейси нямаше и следа. Ако бяха пристигнали, предполагах, че са ги пуснали на горния етаж, но Муър не потвърди.
Бях пришпорил севилята след черното БМВ на Ричард, докато Ерик се носеше с бясна скорост през натовареното движение на Уестууд. Лесно бе да го следвам, лъскавата кола се забелязваше отдалеч през мръсния въздух. Бях се запитал дали Пол Улрих не е видял именно нея на Мълхоланд. Ричард, Ерик…
Момчето шофираше твърде бързо, поемаше глупави рискове. На „Сепулведа“ и „Уилшър“ премина на червено и едва не се блъсна в градинарски пикап. Промъкна се в средното платно сред хор от клаксони. Бях с две коли по-назад, но спрях на светофара и ги загубих от погледа си. Когато стигнах до участъка, не видях БМВ-то на улицата. Този път нямаше място за мен на служебния паркинг. Направих няколко кръга и накрая спрях на две преки, тичешком изминах разстоянието и пристигнах запъхтян.
Не можех да забравя страха в очите на Стейси, когато Корн и Деметри бяха натоварили баща й на задната седалка на кафява цивилна кола. По лицето й се стичаха сълзи. Когато Корн затръшна вратата, тя едва прошепна:
— Татко!
Ерик я повлече към БМВ-то, отвори вратата и почти я тръшна на седалката. Хвърли ми гневен поглед, докато заобикаляше от другата страна, запали и потегли така рязко, че гумите запушиха.
— Къде са децата? — попитах сега Майло. Нещо в гласа ми го накара да потръпне.
— Да поговорим горе, Алекс.
Щом чу името ми, Муър вдигна поглед.
— Хей, детектив Стърджис — каза той, — този господин отдавна ви чака.
Майло изсумтя и ме поведе към стълбите. Бързо се качихме на втория етаж, но вместо да тръгне по коридора, той спря до аварийния изход и се облегна на вратата.
— Изслушай ме. Решението не беше мое…
— Не си изпратил онези двама…
— Заповедта Дос да бъде отведен за разпит е дошла от централното управление. Заповед, а не молба. Твърдят, че са опитали да се свържат с мен. Бях във Венис и вместо да си направят труда да ме открият, са дали нареждане на Корн зад гърба ми.
— Деметри каза, че знаеш.
— Деметри е негодник.
Беше зачервен и сякаш се задушаваше. Стоях три стъпала по-ниско и вероятно не е искал да изглежда така, но въздействието на едрото му тяло, в което напираше гняв, бе заплашително. На мрачното стълбище бе горещо и задушно и вонеше на пот като във физкултурен салон.
— Дали бих сторил същото? — каза той. — Да, щом е заповед. Но не в дома ти. Така че, моля те, имам куп работа.
— Добре — отвърнах аз, макар и да не бях доволен. — Но не ме дръж в напрежение. Видях лицата на онези хлапета. За какво е тази припряност? Какво е направил Ричард?
Майло въздъхна.
— Това, че децата са разстроени, е най-малкият му проблем. Здравата е загазил, Алекс.
Стомахът ми се сви на топка.
— Във връзка с Мейт?
— О, да.
— Какво се е променило за два часа? — попитах.
— Имаме сериозни улики срещу Дос.
— Какви улики?
Плъзна пръст под яката си.
— Ако споменеш на някого за това, все едно ме обезглавяваш.
— Пази боже! — отвърнах. — Без глава няма да можеш да ядеш. Е, на какво се натъкнахте?
Той седна на най-горното стъпало и изпъна крака.
— Един симпатяга на име Куентин Гоуд, който лежи в областния затвор в очакване на дело за въоръжен опит за грабеж.
Извади от джоба си портретна снимка на едър бял мъж с обръсната глава и черна козя брадичка.
— Прилича на дебел сатана — отбелязах.
— Когато не ограбва заведения, Куентин се занимава със строителство, главно монтиране на ламаринени покриви. Работил е за господин Дос. Явно господин Дос плаща на ръка, за да избягва данъци, което разкрива доста за характера му. Гоуд твърди, че преди два месеца изпълнявал поръчка в Сан Бернардино за покрива на някакъв търговски център, закупен от Дос на безценица. Тогава нашият човек отишъл при него и му предложил пет хилядарки, за да убие Мейт. Казал му да се постарае да има много кръв, та всички да помислят, че е дело на сериен убиец. Платил му хиляда долара в аванс и му обещал още четири, след като свърши работата. Гоуд казва, че е взел пачката, но нямал намерение да изпълнява поръчката. Видял в това идеален начин да изиграе Дос и да замине извън града с хилядарка в джоба. И без това възнамерявал да се пресели в Невада, защото в Калифорния имал две висящи дела и се чувствал напрегнат…