— Не ми казвай — прекъснах го аз. — Преди да замине, е решил да си устрои прощален купон.
— Преди месец, заведение за бързо хранене в Сан Фернандо, късно вечерта, малко преди затваряне. Господин Гоуд, пистолет 22-и калибър, хартиен пакет, оборот осемстотин долара. Вече бил повалил продавача по очи на пода, а парите били в пакета, когато изневиделица се появил бодигардът и го сгащил. Огнестрелна рана в крака. Гоуд прекарал две седмици на безплатно лечение, а после го преместили в „Кулите близнаци“. Пистолетът дори не бил зареден.
— Значи сега отговаря по три обвинения и се опитва да се спазари, като натопи Дос. Твърди, че той му е дал пари преди два месеца и не му е държал сметка? Онзи Ричард, когото познавам, не е от търпеливите.
— Споходил го е след около три седмици и му е поискал отчет докъде е стигнал. Гоуд му казал, че трябва да доизглади плана, че следи Мейт и изчаква най-удобния момент.
— Наистина ли го е правел?
— Казва, че не. Всичко било измама.
— Стига, Майло, от всяка гледна точка е очевидно, че този тип е лъжец и…
— Жалка отрепка. Ако бяха само думите на Гоуд, приятеля ти щеше да го очаква много по-светло бъдеще. За съжаление има свидетели, че двамата са се срещали в едно от свърталищата на Гоуд — бар, посещаван от бивши затворници в Сан Фернандо, само на една пряка от заведението, което се е опитал да ограби. Личи си колко е умен този Гоуд. Истината е, че и Ричард не е постъпил много умно. Трима пияници и барманът са ги видели да се спречкват сериозно. Помнят Дос заради облеклото му. Шикозни черни парцали, които не му били по мярка. Сервитьорката го е видяла да подава някакъв плик на Гоуд. Голям, дебел плик. Няма причина да лъже.
— Но не е видяла предаване на пари от ръка на ръка.
— Какво? — промърмори той. — Да не би Дос да му е дал пакет бонбони?
— Гоуд твърди, че Ричард му е подал пари в брой там, на публично място?
— Барът е свърталище на престъпници, Алекс. Тъмна дупка. Може би си е мислел, че никой не гледа или че това няма да го преследва. Доколкото зная, не за първи път плаща на някого да върши черната работа. Открихме и част от парите. Господинът е броил на Гоуд с десет стотачки. Оня е похарчил осемте, но двете банкноти са останали. Току-що взехме отпечатъците на Дос. Ако изникне нещо, скоро ще разберем. Да се обзаложим ли?
— Тъп психопат като Гоуд е пестил пари?
— Каза, че ги заделил, за да кара с тях, докато успее да плячкоса оборота на някое заведение. Какво друго обяснение може да има, Алекс? Че всички в бара лъжат? Някакъв страхотен заговор срещу горкия Ричард, защото може би веднъж е играл голф с О. Джей. Явно става дума за престъпление, наивно и предсказуемо. Дос може да е печен бизнесмен, но не е бил в стихията си и се е издънил. Беше в списъка ми, заедно с Хейзълтън и Дони. Вече се изкачи до номер едно.
— Гоуд твърди ли, че Ричард е споделил с него защо иска да очисти Мейт?
— Казва, че го обвинявал в убийството на жена му. Всъщност не била болна и като лекар Мейт трябвало да разбере това и да я разубеди. Казал му, че ще направи услуга на обществото, като го отърве от онзи тип. Като че ли Гоуд си пада по вършенето на общественополезни дела. Твоето приятелче мисли, че познава добре живота на улицата, но това издава колко бос е всъщност. Господин Брентууд сред отрепките… Струва ми се напълно възможно, Алекс.
— Дори ако откриете отпечатъци на Ричард по банкнотите, какво би доказало това? — попитах. — Гоуд е работел за него, а ти каза, че Ричард е плащал на ръка.
Майло ме изгледа с досада.
— Започваш да говориш като негов адвокат. Според скромното ми мнение би използвал времето си по-пълноценно, ако се заемеш с онези две хлапета, вместо да скалъпваш оправдания за баща им. Заради теб съжалявам, че нещата се развиха така, но като детектив, разследващ случая, адски съм доволен, че най-сетне имам ценна следа.
Не изглеждаше толкова доволен.
— Питам те още веднъж, с чувство: къде са децата? — казах аз.
Майло се хвана за дръжката на вратата.
— Настаних ги в стаята за близки на жертви. Изпратих една мила, чувствителна детективка да им прави компания.