В скъпия ми дом цареше спокойствие, докато този на Ричард се рушеше, тухла по тухла.
Робин бе в хола и когато ме видя, стана. Спайк не се появи да ме посрещне.
— Навън е, отзад — каза тя. — Върши си работата.
— Важна работа.
Тя се засмя, целуна ме и отмести поглед от лицето ми към папката.
— Изглежда, и ти имаш работа.
— Доста неприятна — споделих.
— Още нещо във връзка с Мейт? По телевизията съобщиха, че са заловили някого.
— Вярно е.
Казах й за посещението на Корн и Деметри.
— Тук? Господи!
— Позвъниха и го отведоха пред очите на децата му.
— Ужасно. Как е могъл Майло да го стори?
— Решението не е било негово. Началниците са се разпоредили зад гърба му.
— Това е долно. Сигурно е било кошмар за теб.
— Много по-тежко е за децата.
— Горките… Алекс, мислиш ли, че бащата е способен на това? Извинявай, те все още са твои пациенти, не биваше да питам.
— Не зная дали мога да ги смятам за такива — казах аз. — Не съм в състояние да отговоря.
Но отговорът ми бе по-ясен, отколкото ако направо бях казал: „Да, способен е“.
— Скъпи? — промълви тя, обхвана тила ми, повдигна се на пръсти и потърка носа си в моя.
Осъзнах, че дълго съм стоял там, безмълвен и витаещ в облаци. Усетих тежестта на папката и я повдигнах по-високо.
Робин обви ръка около кръста ми и влязохме в кухнята. Наля чай с лед и за двама ни. Седнах на масата и оставих папката на Фъско извън полезрението си. Потиснах напиращото си желание да я оставя сама и да се заловя със записките от кръстоносния поход на федералния агент. Исках да повярвам в теориите на Фъско, да открия някакво велико доказателство, което би оневинило Ричард и би ме направило герой в очите на Стейси. И на Ерик.
Посегнах към дистанционното управление, включих телевизора и в единия ъгъл на екрана запримигва червен надпис „Актуално!“. Самодоволен репортер с микрофон в ръка нареждаше:
— … за убийството на доктор Елдън Мейт. Източник от полицията съобщи, че мъжът, задържан за разпит, е Ричард Тиъдор Дос, четиридесет и шест годишен, заможен бизнесмен с къща на Пасифик Палисейдс, съпруг на Джоан Дос, чието самоубийство е било подпомогнато от доктор Мейт преди близо година. Не е потвърдено, че става дума за плащане на наемен убиец. Преди няколко минути в полицейския участък в Западен Лос Анджелис пристигна адвокатът на Дос. Ще ви информираме за развоя на работата по случая. Брайън Фробуш за „Новини от мястото на събитието“.
На заден план се виждаше сградата, от която си бях тръгнал преди малко. Навярно телевизионният екип бе пристигнал минути след като бях потеглил.
Натиснах бутона за изключване. Робин седна до мен. Докоснахме чашите си и казах:
— Наздраве!
Поседяхме заедно още десетина минути, след което й се извиних, че я оставям, взех папката и излязох от стаята.
Рани. Дълбоки и ужасяващи.
Беше късно след полунощ. Робин спеше от повече от час и бях сигурен, че не е усетила кога съм станал, и тръгнах към кабинета си.
Бях се заел с папката, но тя бе дошла при мен и ме бе придумала да влезем заедно под душа, а после да отидем на дълга разходка и да отскочим с колата до Санта Моника за вечеря в италиански ресторант. Поиграхме „Скрабъл“ у дома, пийнахме джин и поседяхме в леглото, умувайки заедно върху кръстословица.
— Като нормални хора — казах аз, когато тя заяви, че й се спи.
— Действай. Ти си геният.
— Обичам те. Виждаш ли, този път ти го казах, без преди това да сме се любили.
— Нова тактика, а?
— Кое е ново?
— Да ми го казваш, преди да се любим. Чудесно.
Протегна ръце към мен.
Сега пристъпвах безшумно през тъмната къща, загърнат с халат, и се чувствах като крадец.
Отново влязох в кабинета. Включих настолната лампа със зелен абажур и матовата светлина падна право върху папката.
В стаята беше студено, както и в цялата къща. Халатът ми бе стар и протрит на места. Бях бос. Ходилата ми се вкочаниха и целите ми крака настръхнаха. Казах си, че това състояние е подходящо за задачата, с която се канех да се заема. Придърпах папката и развързах връзките.