Фъско не бе спестил никакви подробности от това, до което бе достигнал при проучванията си за Бърк.
Всичко бе старателно подредено и систематизирано — от обективните резултати при аутопсиите до тежестта и размерите на деградация.
Лист след лист описания на местопрестъпления, негови обобщения и анализи, както и част от оригиналните полицейски доклади. Начинът на изразяване на агента бе по-интелигентен, отколкото този на повечето полицаи, но далеч не можеше да съперничи на Шекспир. Изглежда обичаше да се съсредоточава върху най-отвратителното или така ми се струваше, защото умората и студът си казваха думата.
Упорито продължих да поглъщам с очи страница след страница ситен шрифт и полароидни снимки на местопрестъпления и трупове върху маси за аутопсии. Красивото човешко тяло, превърнато в безформена купчина плът с оголени ребра и одрана кожа само в името на истината. Три — на петинчовите вселени бяха изпълнени с розови вътрешности и хемоглобинови реки.
Мъртвешки лица. Изразът. Изтръгването на душата.
В съзнанието ми проблесна едно прозрение: това би се харесало на Мейт.
Дали е предчувствал какво ще се случи с него?
Отново разгледах снимките. Жени… по-точно жалките останки от телата им, вързани за дървета. Страница със снимки на коремната област в близък план. Изрязаните фигури по кожата бяха скицирани на сива хартия. Съвършено правилни геометрични форми.
Хладна тръпка скова гърдите ми. Вдишах и издишах дълбоко и се опитах да си припомня разрезите по тялото на Мейт от снимките, които Майло ми бе показал на Мълхоланд.
Отчаяно се надявах да открия съответствие между всичко това и концентричните квадрати, издълбани в бледия увиснал корем на Мейт. Струваше ми се, че има нещо общо, но Майло отново бе прав. Много психопати изрязват фигури.
Изкуство върху кожа…
Къде бе Дони Салсидо-Мейт, самопровъзгласилият се Рембранд на плътта? „Урок по анатомия“. „Да режем, за да се учим. Да накълцаме татенцето, защото ние го мразим, но искаме да бъдем като него?“ Изкуството на смъртта… Защо да не е той? Трябваше да е той.
Спомних си за Гилерма Мейт, която бе застинала пред гардероба в мизерната хотелска стая, когато бях задал въпрос за единственото и дете. Може би вярата й помагаше. И все пак навярно животът й бе ужасно самотен: родителите й бяха покойници, съпругът й я бе изоставил, а сега бе разочарована от единствения си син. Въпреки това отправяше молитви и благодарности. Дали очакваше да стане някакво чудо, или наистина бе намерила душевен мир? Пътуването й до Ел Ей доказваше, че не е така.
Ричард и децата му. Гилерма и нейното момче.
Сами. Всички бяха сами.
23.
Бяха изминали три часа от четвъртъка.
В три и двадесет вече бях прочел всяка дума от записките на Фъско. Никакви разтърсващи изводи. Едва когато разгледах снимките за втори път, забелязах нещо.
Местопрестъпление в щата Вашингтон — една от четирите жертви, убити по време на следването на Майкъл Бърк в медицинския институт. Четири убийства, които според Фъско бяха съвместими с техниката на Бърк, защото жертвите бяха подпрени на дървета.
Момичето бе двадесетгодишна сервитьорка на име Мариса Бонпейн, видяна за последен път да носи порция скариди на клиент в заведение до Парк Плейс Маркет в Сиатъл и открита седмица по-късно с разрези по тялото под ела в далечния край на Олимпик Нешънъл Форест. В района не бяха оставени отпечатъци. Пластът нападали иглички и шума по земята бе потенциално благодатна почва за търсене на веществени доказателства, но не бе намерено нищо. Освен това след единадесет дъждовни дни мястото бе чисто като операционна зала, в каквато се бе опитал да го превърне убиецът.
Мариса Бонпейн бе обезобразена по начин, който вече ми бе до болка познат: разрез на шията, пробождания в корема и интимните части. Една-единствена дълбока рана с форма на трапец малко над лонната кост можеше да се сметне за геометрична фигура, въпреки че ръбовете й бяха неравни.
Не се споменаваше за удар по главата изотзад с тъп предмет. Предположих, че Фъско е отдал това на нарастващата увереност на убиеца и на уединеното място: искал е Бонпейн да бъде в съзнание, за да гледа и да страда. Не му се е налагало да бърза.
Погледнах данните за ръста и теглото на момичето. Метър и петдесет, четиридесет и осем килограма. Дребничка, лесна за укротяване и без да бъде зашеметена.