Но не това привлече вниманието ми. След три часа четене за садистични гаври, за съжаление, бях привикнал.
Нещо проблясваше сред кафявия килим от листа, на крачка от крехката лява ръка на Мариса Бонпейн. Явно бе лъскаво, щом бе отразило оскъдната светлина, проникваща през гъстите клони. Прелистих страниците, докато намерих доклада.
Тялото бе открито от турист. Горски рейнджъри и полицаи от три участъка се бяха включили в претърсването на двестаметровия терен и бяха описали находките си в графа „Материали от местопрестъплението“. Сто осемдесет и три предмета, главно отпадъци — празни кутии и бутилки, счупени слънчеви очила, отварачка за консерви, изгнили хартии, угарки от цигари с тютюн и канабис, животински кости, оловни сачми и два куршума с медно покритие, които бяха подложени на балистична експертиза, но отхвърлени като веществено доказателство, защото по тялото на Мариса Бонпейн липсваха огнестрелни рани. Три чифта туристически обувки, надупчени от насекоми, и други останки от дрехи бяха изследвани в полицейска лаборатория и се бе оказало, че са били там дълго преди убийството.
В средата на списъка открих това, което търсех:
Веществено доказателство номер 76: детска играчка, спринцовка „Томитой“, Тайван, оригинален компонент на комплект „Чичо доктор“, внос 1989 — 1995. Местонахождение: на земята, 1.4 м от л. ръка на жертвата, никакви отпечатъци или органични частици.
„Никакви органични частици“ би могло да означава, че е била поставена скоро или че дъждът е заличил следите. Прочетох останалите документи за Бонпейн. Явно никой не бе обърнал внимание на спринцовката. В докладите по другите случаи във Вашингтон не се споменаваше за медицински принадлежности — играчки.
Мариса Бонпейн бе последната от жертвите във Вашингтон. Тялото й бе открито на втори юли, но се предполагаше, че е похитена около седемнадесети юни. Прелистих още няколко страници. Майкъл Бърк бе получил медицинската си диплома на дванадесети юни.
Отпразнувал е завършването си?
„Аз съм доктор, ето иглата ми!“
„Аз съм докторът!“
Стетоскоп, спринцовка. Едното счупено, другото непокътнато. Знаех какво би казал Майло. „Интересно, но какво от това?“
Може би щеше да бъде прав, както за всичко досега. Играчката бе изпусната от някое дете, отишло с родителите си на разходка в гората.
И все пак започнах да си задавам въпроси.
Послание… винаги послания.
Към Мариса: „Аз съм докторът“.
Към Мейт: „Аз съм докторът, а теб вече те няма“.
Препрочетох записките на Фъско. Никъде не се бе спрял на спринцовката.
Не бе зле да спомена за нея на Майло. Ако скоро ми се удадеше възможност да си поговоря с него.
Върнах се в началото — на разнообразните превъплъщения на Майкъл Бърк, и внимателно проследих чертите на всяко лице. В съзнанието ми зазвуча песента: „Опознавам те, опознавам те все по-добре“. И все пак Бърк оставаше загадка за мен.
Психопат с висок коефициент на интелигентност, садист, майстор на евтаназията. Утешител на неизлечимо болни жени и жесток убиец на здрави момичета. Различен образ. Това бе нещо полезно както в убийствата, така и в политиката.
Може би и в търговията с недвижими имоти. Светът на затъналите в дългове собственици.
Майло имаше надежден свидетел, а аз — две играчки. И все пак раните съвпадаха. Именно той ме бе помолил да прегледам папката на Фъско.
„Ти си вън от бизнеса, настъпи моят час.“
Когато разпитвахме Алис Зоуби, бяхме й задали въпроса дали Мейт е имал помощници и тя почти бе потвърдила съществуването им, но категорично бе отхвърлила версията да го е убил някой от съучастниците му.
„Елдън беше изключително умен. Не би се доверил на кого да е.“
Но Мейт би се почувствал доволен, че има последовател. Би приел това като доказателство, че авторитетът му расте. Може би му е хрумвало да организира курс за специализанти по наблюдение на умиращи.
Струваше си отново да се допитам до Алис Зоуби. Тя бе боготворила Мейт и би трябвало да иска убиецът му да бъде наказан. Сега можех да й предложа конкретно име и физическо описание и да проследя реакцията й. Какво бих рискувал? Реших да й се обадя още сутринта. В най-лошия случай щеше да ме прати по дяволите. В най-добрия щях да узная нещо повече и може би да постигна напредък в търсенето на нов заподозрян.