Чух въздишка.
— Стейси е добро хлапе — казах аз. — Главният ми пациент от семейството. Проведох само един сеанс с Ерик. Точно тогава преди да свършим, полицаите дойдоха и отведоха Ричард.
— Да. Ужасно. Варварски начин на действие. Добре. Благодаря, че ми отделихте време, доктор Делауер. Пазете се. Хора като вас са ценни.
24.
Четвъртък, 8:45 сутринта. Отново позвъних на Алис Зоуби, но чух същия запис. Петнадесет минути по-късно засякох интересна новина. Друг репортер, със същата самодоволна усмивка, на друг познат фон.
— … жената, Амбър Брекънхам, твърди, че освен това Хейзълтън многократно е пребивал нея и дъщеря й по време на връзката им. Намираме се до къщата на адвоката, чиито съседи не са го виждали от седмица. До момента се води гражданско дело и няма вест от ПУЛА дали ще бъде започнато криминално разследване. От Уестууд, с нов странен обрат във връзка със смъртта на доктор Елдън Мейт, Дейна Алмодовар, „Новини от мястото на събитието“.
Последва прогнозата за времето. Мъгла и ниски температури, за четиридесети пореден ден. Поиграх си с дистанционното и най-сетне попаднах на подробен преглед по един от каналите, наблягащи на сензационни новини.
Амбър Брекънхам, тридесет и четири годишна, управителка на едната от пералните на Хейзълтън в Болдуин Парк, бе завела гражданско дело срещу бившия си шеф. Кадрите от влизането й в съда с адвоката й показаха висока, едра жена с изрусени коси. Водеше за ръка тъмнокосо момиче, единадесет-дванадесетгодишно. Детето бе с наведена глава, но някой извика името му: Лорет! — и то вдигна поглед, което бе достатъчно камерата да улови красиви африкански черти и изправени коси, пригладени назад над високи, равни вежди.
Историята на Брекънхам бе, че е имала седемгодишна интимна връзка с Хейзълтън, по време на която твърдял, че инвестира парите й, а всъщност злоупотребявал. Освен това я малтретирал физически и оказвал психологически натиск върху Лорет. Искът бе за пет милиона долара обезщетение.
Дали това бе причината за изчезването на Хейзълтън? Един заподозрян по-малко.
Но ако обвиненията на Амбър Брекънхам бяха основателни, това означаваше, че Мейт не е умеел да преценява толкова добре характерите на околните. Дали това се бе оказало фатално?
Или най-голямата му грешка бе изборът на Джоан Дос?
А каква бе грешката на Джоан? Грехът, ако имаше такъв, който я бе накрал да се превърне в съществото от полароидната снимка, направена от сина й?
Излязох от къщи и тръгнах към университета, за да се поровя в библиотеката за втори път през тази седмица.
Само една статия за смъртта на Джоан Дос, на двадесета страница на „Таймс“:
Ланкастър. Вчера, рано сутринта камериерка влязла да почисти стаята в мотел „Хепи Трейлс“ в покрайнините на рядко населената област и открила напълно облеченото тяло на жена от Пасифик Палисейдс. Въпреки че наблизо не е забелязан нает микробус, с какъвто обикновено се придвижва Доктор Смърт, при токсикологичния анализ на кръвта на Джоан Дос бе установено наличието на двете вещества, използвани от самозвания специалист по евтаназия. По ръцете на жертвата е имало белези от интравенозни инжекции и не са открити следи от влизане с взлом или борба, което кара полицията да подозира подпомогнато самоубийство.
Главният детектив, разследващ случая — Дейвид Греъм, заяви: „Изглеждаше спокойна. По радиото звучеше класическа музика и се бе нахранила за последен път. Доколкото разбирам, доктор Мейт насърчава пациентите си да слушат музика“.
Госпожа Дос, омъжена за бизнесмен и майка на две деца, е била с влошено здраве и е четиридесет и осмият човек, чиято смърт е била ускорена от Мейт. Според силите на реда едва ли ще бъде повдигнато обвинение срещу доктора, като се има предвид лекотата, с която той избягва съдебно преследване.
Никакъв коментар или дори некролог за Джоан.
Никакъв опит от страна на Мейт да изтъкне заслугите си. Може би бях пропуснал нещо. Прекарах още час в ровене, но не открих нито ред повече за последната нощ на Джоан Дос. Защото това бе четиридесет и осмият случай и Мейт и хуманитронът вече не бяха новина?
Мейт бе включил още две „пътнички“ в своята машина, преди самият той да свърши в микробуса.