Микробусът. Кога бе престанал да използва мотели?
Въведох името на Мейт като ключова дума и ограничих търсенето си до три месеца преди и след смъртта на Джоан. Попаднах на още три материала.
„Пътничка“ номер четиридесет и седем, три седмици преди Джоан: Мария Куилен, шестдесет и три годишна, с неизлечим рак на яйчниците. Тялото бе оставено пред входа на областната морга, увито в тънък розов юрган. Между гънките бе сложена визитна картичка на Мейт. Бе шофирал нает микробус, в който бе помогнал на жената да умре.
Мейт бе информирал пресата за подробностите.
Номер четиридесет и девет, месец след Джоан. Албърта Джо Джонсън, на петдесет и четири, мускулна дистрофия. Чернокожа, уточняваха вестниците. Първата пациентка на Мейт от африканската раса. Сякаш смъртта й представляваше ново потвърждение за мисията му. Трупът й бе оставен до медицински център „Чарлз Дру“ в Южен Ел Ей, опакован по същия начин.
Отново в микробус. Отново изявление от Мейт.
Пулсът ми се учестяваше. Открих и петдесетия „пътник“ — мъж на име Брентън Спиър, от „Лу Гехриг“. Микробус. Пресконференция.
Трима души с ясни диагнози. И тримата умрели в микробуси, три публични изявления. Мейт търсеше пресата, защото, както правилно бях забелязал, обичаше да бъде в центъра на вниманието.
Нито дума от него за Джоан. Никакъв микробус.
Смъртта на Джоан не се връзваше.
Продължих да търся, докато попаднах на последния случай, при който Мейт бе използвал мотел.
Номер тридесет и девет, две години преди Джоан. Отново пациент на „Лу Гехриг“, Рейнолдс Добсън, изпратен в последното си пътуване от мотел „Каубой Ин“ близо до Фрезно.
Препрочетох статията за последната нощ на Джоан. Никакви следи от Мейт в района. Деянието му бе приписано, защото обстоятелствата сочеха към него.
Евтин мотел, риск от психическа травма на камериерката. След близо година успех с микробусите — не виждах смисъл.
Мейт не бе изтъкнал заслугите си, защото нямаше такива.
Но защо не бе отрекъл връзката си със случая?
Защото би изглеждал глупаво. Би признал, че се опитват да го изместят.
Беше се намесил някой нов Доктор Смърт, точно както предполагах.
Счупен стетоскоп. Някой… (Майкъл Бърк?…) се появяваше на сцената с гръм и трясък, облян в кръвта на предшественика си. Бе отнел мъжествеността на Мейт. Дори човек, който не е чувал за Фройд, би разбрал какво означава това.
Но как Джоан бе влязла във връзка с онзи, който й бе помогнал да стигне до мотел „Хепи Трейлс“?
Може би бях тръгнал по погрешен път и смъртта на Джоан не се бе случила без знанието на Мейт. Самият той бе позволил на чирака си да го замести.
Поразмишлявах върху тази версия. Джоан, готова да умре, се обажда на Мейт, но се свързва с негов подчинен, да кажем, Бърк. Мейт го напътства и наблюдава развитието му, без да знае, че той вече е експерт по умъртвяване.
После си спомних за слабостта на Майкъл Бърк към възрастни и сериозно болни жени, пациентки на болници, и в съзнанието ми се оформи съвсем друг сценарий.
Джоан е била влачена от лекар на лекар и подложена на безброй медицински изследвания, скенери и лумбални пункции. Процедури, извършвани в болници.
Представих си как чака, издута като плондер, раздирана от болка и безмълвна в някоя стерилна чакалня за поредните унизителни манипулации, докато покрай нея преминават хора в бели престилки и не я забелязват.
Най-сетне един от тях се спира. Чаровен и любезен млад мъж. На значката му пише „Д-р“, но отделя време да поговори с нея. Чудесно е, че е срещнала лекар, готов наистина да обърне внимание на пациент!
А може би Бърк не я е видял случайно. Може би сам е провел някои от изследванията й, защото е бил принуден да работи като квалифициран лаборант, докато намери начин да блесне с новата си медицинска диплома.
И в двата случая трябваше да узная къде са били направени изследванията на Джоан. Ричард би могъл да ми каже, но нямаше начин да се добера до него. Боб Манитоу също би трябвало да знае, но не мислех, че ще пожелае да разговаря с мен. Каквато и да бе причината за антипатията му, съпругата му не я споделяше.
Реших да се обадя на Джуди под някакъв претекст и да попитам за процедурите, на които е била подложена Джоан. Щях да обясня, че трябва да узная това, за да помогна на децата. Особено сега, когато Ричард е в затвора. Щях да разпитам и за стресовите фактори в семейство Дос, които вероятно бяха засегнали и нейното. Както и за гнева на съпруга й.