С първия удар на чука длетото разби ключалката на парчета. Вторият удар направо извади вратата от пантите. Детективите нахлуха в антрето с револвери в ръце.
— Полиция!
Лангтън се втурна към стълбите, търсейки входа към мазето. Край него врати се разтваряха с трясък, ботуши трополяха по паркета. Сърцето му препускаше. Револверът в дланта му беше лек като перце.
Няколко стъпала надолу, врата, боядисана в бяло. Инспекторът завъртя бравата. Усети някого зад гърба си, обърна се рязко, видя Макбрайд и му кимна. Двамата поеха по коридора зад вратата. От тавана им светеше гола електрическа крушка. Зад още врати мернаха кухня, помещение за миене на съдовете, перално, килери с храна. Никъде нямаше жива душа.
След още три крачки стигнаха студен коридор с неизмазани стени. Замириса на мокра пръст. В дъното — масивна дъбова врата, опасана със стоманени ленти. Заключвалите я катинари обаче висяха отворени на халките си. Вдигнал револвера, Лангтън посегна полека и хвана желязната дръжка. Напрегна всички сили, за да издърпа вратата към себе си под скърцането на съпротивляващите се панти. Не можа да я удържи и инерцията я блъсна в стената на коридора.
Мрак. Мирис на влага и ухание на бели цветя. Притиснат до стената, инспекторът посегна навътре в тъмнината на мазето. Ръката му опипом затърси ключа на електричеството. Намери го и бяла светлина обля помещението.
Празно. Празни прашни рафтове, по които бяха останали единствено кръглите отпечатъци от току-що изнесените делви. Бели плочки, чисти стени, бял таван. И множество кални отпечатъци по плочките на пода.
— Знаели са — промълви Лангтън. — Някой е предупредил доʞтор Стъклен, че идваме. Точно както беше предупреден и Редфърс.
Макбрайд не отвърна. Само се дръпна, за да направи път на Форбс Патерсън, който се втурна в мазето, направи крачка вътре и замръзна на място като марионетка, чиито конци са дръпнати рязко назад.
Лангтън пъхна револвера в джоба си и попита:
— Къщата е напълно празна, нали?
Патерсън кимна.
— Напълно.
Лангтън последва Патерсън по всички етажи, из пустите стаи и кънтящите коридори. На печката в кухнята още къкреше яхния, нарязани зеленчуци лежаха на чамовата маса, ножовете — пръснати край тях. Във вестибюла на първия етаж грамофон свиреше отново и отново една и съща мелодия на Шопен. Музиката се лееше над празните столове, над недопитите чаши с уиски и още димящите угарки от пури по пепелниците.
Набързо организирано бягство — доказателствата за него лежаха навсякъде: полуизмъкнати и зарязани дрехи висяха от гардеробите, извадени наполовина или преобърнати и разсипани по подовете на спалните чекмеджета; запалени лампи по стаите, под чиито тавани се кълбеше непроветрен цигарен дим. Всяка стая изглеждаше така, сякаш обитателите ѝ са излезли само за момент и след малко ще се върнат.
— Как? — питаше Патерсън. — Как са избягали? Моите хора се кълнат, че никой не е излизал от тук.
Лангтън вдигна очи.
— През тавана? Може би има покрита тераса към някоя от съседните къщи?
Патерсън изхвърча в коридора и хукна нагоре по стълбите.
Безразлично, сякаш на забавен каданс, Лангтън огледа горните етажи. Доʞтор Стъклен беше похарчил много пари за тази къща. Мебели от махагон и дъб. Скъпи копринени и кадифени дамаски. Персийски килими, гоблени, удобни легла. До всяко легло — малки масички, върху чиито дървени плотове личаха отпечатъци от поставян там голям предмет с кръгло дъно. Отпечатъци, които можеха да бъдат оставени само от изчезналите вече делви от мазето.
Инспекторът ясно си представяше сцената: „клиентът“, легнал в мекото легло. Избраната делва е поставена на масичката до него. Мъжът посяга с мръсните си тлъсти лапи и докосва проводника на капака…
Дланите на Лангтън се свиха в юмруци. Нещо лумна и него, плъзна из цялото му тяло и огненият му рев заглуши всичко останало. Той се опита да го овладее, но самата къща сякаш го предизвикваше от всички страни: всяко отворено чекмедже, всяка зееща врата беше зинала за смях уста, всяка празна стая — знак за това колко близо е бил до доʞтор Стъклен. И колко страшен е провалът му.
Действително ли беше очаквал, че ще намери тук Сара? Възможно ли е да е бил толкова наивен? Или толкова отчаян?
Инспекторът риташе яростно камарите дрехи, дърпаше чекмеджетата и изсипваше съдържанието им по разхвърляните легла и подове. Жалкият акт на дребно разрушение го караше да се чувства по-добре, но не му бе достатъчен. Искаше му се да срине цялата къща, тухла по тухла, докато от нея не остане нищо, освен голия скелет на гредите.