Прибра се в кабинета си, но умишлено застана далеч от прозореца. От него се искаше просто да изпълнява ежедневните си тривиални задачки. Да се преструва, че нищо не се е случило, че всичко си е както преди. А после, утре…
Не можеше да го направи. Помисли за тълпите, напрегнато очакващи да зърнат кралицата, помисли за работниците на Свода, за електрическите влакове, пълни с пътници, тръпнещи да поемат към Америка, към новия си живот.
Лангтън пъхна в джоба си ключовете на Кеплер и Джейк, грабна палтото си и изхвръкна навън. На площадката се поколеба, но после прецени, че Пърсел не може да му е от полза. Изтича надолу по стълбите и се гмурна в шумната празнична атмосфера на града.
Ами Сара? Ако се наложеше, как щеше да избере между нея и Свода?
Лангтън изтика тази мисъл на дъното на съзнанието си и се съсредоточи върху това да си пробие път през изпълнените с трепетно очакване тълпи.
Хиляди хора бяха задръстили Гори и чакаха да излязат на Пиър Хед. Уотър Стрийт, артерията, която водеше директно надолу към реката, беше свободна, защото полицейски кордони държаха зяпачите настрани. Отново и отново Лангтън трябваше да показва служебната си карта, за да преминава през пропускателните пунктове. Най-сетне се добра до главния пункт, след който вече се намираше теренът, на който щеше да се проведе официалната церемония по откриването на моста.
Гвардеец в бляскавочиста униформа в червено и златно върна картата на Лангтън.
— Нямате покана, така ли, сър?
— Трябва да видя майор Фелоус — отвърна Лангтън.
— Съжалявам, сър, майорът е много зает. Не мога да ви пусна при него.
Гвардеецът се обърна, но инспекторът го сграбчи за единия позлатен ревер.
— Ако не ме допуснете да говоря с Фелоус, днес няма да има церемония. И Свод няма да има. Искате ли да поемете подобна отговорност?
Гвардеецът погледна Лангтън, после хвърли поглед към полицаите наблизо. Измъкна ревера си от пръстите на инспектора, приклади измачканото и кимна към прясно боядисаната къщичка на охраната.
— Почакайте там. Сър.
В къщичката Лангтън закръстосва тясното помещение, гледайки през прозореца как един по един пристигат официалните гости. Мъже в костюми, с цилиндри, в копринени палта. Потреперващи в студа дами в елегантни рокли, със слънчобрани и пресни букети зимни цветя от оранжериите и парниците. С всички сили инспекторът се помъчи да не си представя как всички тези хора лежат бездиханни и неподвижни. Господи, къде се бавеше Фелоус?
После видя майора да бърза, проправяйки си път през пристигащите гости.
— Какво става, Лангтън, мътните да те вземат?
— Затвори вратата.
— Просто ми кажи…
Лангтън тръшна вратата и опря гръб върху ѝ.
— Кеплер и Дърам си били твои агенти. Ти си ги изпратил тук да дебнат за бурски заговор, но когато Кеплер е разкрил нещо голямо, заговорниците са го убили и са подплашили Дърам.
Фелоус направи крачка към вратата.
— Това не те засяга.
Лангтън се мръдна, препречвайки му пътя.
— Засяга ме смъртта на двамата агенти. Заговор има. Още не знам какъв е, но нямам съмнения, че опасност съществува. Никакви съмнения.
Фелоус го загледа мълчаливо.
— Прихванахме слухове, че бурите се канят да нападнат Свода.
— И сте пратили Кеплер и Дърам? Или както са там истинните им имена.
— Уредих ги на работа в Компанията на Свода — продължи Фелоус и хвърли поглед на джобния си часовник. — Те си държаха очите отворени, посещаваха кръчмите и работническите клубове, вертепите и публичните домове. Пращаха редовни доклади.
— И?
Фелоус хвърли поглед към тълпите пред прозореца.
— Нещо се печеше. И двамата бяха сигурни в това, но не знаеха нищо определено. Затова умря Кеплер, надскочил се е в опит да открие доказателство.
— Това ли каза Дърам?
— Дърам не се е свързвал с нас след смъртта на Кеплер.
Малко остана Лангтън да каже на майора за нощното посещение на Дърам. Беглецът беше казал, че не вярва на никого, дори на самия Фелоус. Дали и обратното беше вярно?
— Подозираш Дърам, нали, Фелоус? Чудиш се дали Дърам не е убил Кеплер и не е минал на страната на заговорниците?
— Да, Лангтън, не мога да отхвърля тази възможност.
Отвън долетяха внезапни нестройни фанфари — гвардейският оркестър репетираше. Лангтън се опита да си спомни всичко, което знаеше за Дърам и Кеплер.
— Кеплер е бил бурски наемник.