Грамадна купчина от документи чакаше обработка върху бюрото на Лангтън, но инспекторът не им обърна внимание, а отвори нова папка, в която се зае да описва случая с мъртвеца без лице. Ровейки в чекмеджето за писалка, намери черно-бяла фотография на Сара, усмихваща му се от кадъра, снет през лятото преди три години. Лангтън леко докосна хладната повърхност на снимката и плъзна върха на пръста си по лицето на съпругата си. После прибра фотографията обратно и затвори чекмеджето внимателно, сякаш беше от кристал.
След десет минути старателен опис на случая, по матовото стъкло на вратата се почука и инспекторът вдигна очи. Хари, момчето за всичко, открехна и надникна.
— Моля за извинение, сър. Началникът желае да говори с вас.
Момчето се обърна да си върви, но Лангтън го повика обратно:
— Момент, Хари.
Намери на бюрото кочана с бланките за телеграми и надраска няколко реда.
— Изпрати това до отдел „Личен състав“ в Компанията на Трансатлантическия свод на Пиър Хед. Спешно.
Хари пъхна телеграмата и половин шилинг в джоба си и закуцука надолу по стълбите, докато Лангтън пое нагоре.
На третия етаж личната секретарка на главен инспектор Пърсел му махна и го пусна в светая светих — кабинетът на началника на полицията. Пърсел стоеше прав, загледан през прозореца с ръце зад гърба. Маслени портрети на предишни началници гледаха към Лангтън от стените.
— Искали сте да ме видите, сър?
Пърсел се извърна и с пурата в ръката си посочи стола за посетители.
— Особена риба сте уловили тази сутрин в реката.
— Така е, сър — Лангтън се зачуди откъде ли началникът е разбрал за мъртвеца на доковете. И защо изобщо му е притрябвало да знае за него?
Пърсел се настани в коженото си кресло.
— Какво открихте?
Лангтън сподели първоначалните си впечатления по случая. След миг колебание, спомена̀ и бурската връзка.
Пърсел се приведе напред.
— Сигурен ли сте?
— Кръстосаните меч и рало, татуирани на лявата ръка на мъртвеца, доказват, че е бур, сър. Мелницата на дясната ръка пък означава, че е бил войник в южните батальони, най-вероятно — ако си спомням добре — от частите в Грааф-Рейнет или в Уйтенхаг. Уверен съм, че съдебният лекар ще открие по тялото още татуировки.
Пърсел загаси пурата си.
— Така значи. Бур на Свода. Възможно ли е този факт да има някакво невинно обяснение?
Лангтън се замисли за момент.
— Възможно е, но се съмнявам, сър. След примирието някои от взводовете в Трансваал се заклеха да отмъстят, а Сводът е нашето най-велико инженерно постижение. Би било страхотен удар за тях.
— Да провалят тържественото откриване?
— Или да сторят нещо още по-лошо.
— Прав сте — Пърсел въздъхна и посегна към телефона. — Не обичам да моля за помощ, но въпросът е изключително деликатен. Ще осведомя Министерството на вътрешните работи, че имаме съмнения за пуснат в ход бурски заговор.
— Налага ли се, сър? Разследването е едва в началото си.
— Нямаме избор, Лангтън, не и при положение, че на риск е изложена безопасността на Нейно величество. Дръжте ме в течение.
Лангтън пое към вратата, но после се поколеба.
— Сър, мога ли да попитам нещо?
Пърсел, с ръка върху слушалката на телефона, вдигна очи.
— Кажете.
— Как узнахте за тазсутрешното убийство? И защо пратихте мен да го поема?
Пърсел се свъси.
— Вече отчет ли трябва да ви давам, Лангтън?
— Разбира се, че не, сър — Лангтън отвори вратата на кабинета и вече беше с единия крак вън, когато началникът го повика обратно.
— Секретарката ми ежедневно ми изготвя сводки за всички случаи от последните дванадесет часа — обясни Пърсел — и аз реших, че това убийство е отлична възможност да докажете, че вече сте се… възстановил. Не съм сгрешил, надявам се.
— Сър — Лангтън затвори вратата на кабинета, но на излизане от преддверието на секретарката беше на косъм да се върне и да зададе на началника още един въпрос. Не че отговорът би променил нещо. Дори и случаят наистина да е бил включен в сводката за тазнощните престъпления, защо именно той е привлякъл вниманието на главен инспектор Пърсел? За съжаление, убийствата не бяха рядкост: както в пристанищния, така и в централния район на Ливърпул средният им брой беше по четири-пет на седмица, понякога и повече в моментите, когато хиляди току-що получили възнаграждението си моряци наводняваха доковете, готови да станат плячка на крадците.