— Засега е кротък, господа инспектори.
Над масата светеше гола електрическа крушка, покрита с разкривена метална мрежа, и хвърляше светлина върху широките врат и рамене на Мичман Джейк. Мъжът повдигна бръснатата си глава и изгледа Лангтън и Форбс Патерсън с тъпите си подути очи. Кожата на челюстта и около скулите му вече се покриваше със синини. Засъхнала кръв багреше кокалчетата на грамадните му ръце, оковани към масата със стоманени белезници.
Глезените на Джейк също бяха приковани с верига към тухлените крака на масата. Между краката му беше оставена очукана метална кофа — застоялото зловоние сякаш полепна по гърлото на Лангтън.
След малко сержантът се върна и донесе два стола. Патерсън седна до масата точно срещу Джейк и направи знак на Лангтън да стори същото. Вратата на килията се затвори с трясък. Двамата полицаи застанаха на пост от двете страни на масата, отпуснали палките до бедрата си. Патерсън измъкна от джоба си изписан на машина лист и го повдигна към светлината.
— Джейкъб Самюъл Игнейшъс Конрой — прочете. — По-известен като Мичман Джейк. Постъпва в търговския флот на тринадесетгодишна възраст. На двадесет и пет е освободен от там заради физическо нападение над офицер по време на служба. След това плава на различни кораби, някои от тях са ни известни, други — без съмнение повечето — не. Излежава присъди в Макао, Алабама, Филаделфия, Буенос Айрес…
Патерсън пусна листа на масата и се усмихна на Джейк.
— Мога да продължа, но е безсмислено. Издирван си в половината свят, Джейк. Животът ти като волна птичка приключи.
Джейк се взираше в масата така съсредоточено, сякаш на камъка имаше написано нещо.
— Какво имаш да кажеш? — продължи Патерсън. — Нищо? Арестувах те за жестоко телесно нападение и опит за убийство. Помниш ли стария Сила Аштън? Ами Пиеро Тони? Ами дребната работа, дето я свърши в Рок Фери? Всичките тия истории сами по себе си са достатъчно лоши. Но снощната лудория… Да ти кажа, за нея вече ще намажеш въжето, Джейк. Това беше убийство.
Нищо. Джейк с нищо не показваше, че изобщо чува думите на инспектора.
— Съучастникът ти е мъртъв, Джейк — проговори Лангтън. — Сгази го влак на Едж Хил.
Тук Джейк погледна мръсотията по костюма на Лангтън, кръвта и греста. Думите на отговора се изтъркаляха с ръмжене от устата му, подобно на камъни в кариера.
— Негова си работа.
— Значи ти ще поемеш пълната вина — каза Патерсън. — Ще увиснеш заради смъртта на болното момиче.
— Нищо общо нямам — отвърна Джейк. — Той я бодна. Аз носих чантата.
Лангтън погледна Форбс Патерсън. Джейк имаше право и ако се придържаше неотстъпно към тази си версия, щеше да се размине с годинка-две зад решетките.
— Ами другите ти престъпления, Джейк? — продължи Патерсън. — Май съм събрал достатъчно материал да те държа на топло през остатъка от живота ти. А може дори да ми стигне да ти окача въжето за нещо друго, ако не за убийството на болното.
Гигантът сви рамене, веригите му издрънчаха.
— Квото щеш прави.
— От какво се страхуваш? — попита Лангтън. — Защо не ни разкажеш за хората, които те забъркаха във всичко това?
— Нищо нямам за разказване.
— Чувал ли си името Редфърс? Доктор Редфърс?
Никакъв отговор.
— Помогни ни и ще помислим за по-лека присъда — обади се Патерсън. — Не ставай глупак.
Лангтън и Форбс Патерсън бомбардираха великана с въпроси до момента, в който зората се показа в зарешетеното прозорче високо горе над каменната койка на арестанта. Джейк не се огъна. Така и не каза кой е пратил него и мъртвия доктор на адреса в Уейвъртрий.
Изтощен, Лангтън се отпусна на стола. Виждаше, че Патерсън е в същото състояние. Дори двамата полицаи клюмаха. Само Джейк изглеждаше несломим. Като статуя или като някой от египетските барелефи на професора, той просто седеше, сякаш чакаше нещо.
Най-сетне Патерсън се протегна и попита за петдесети или може би за стотен път:
— За кого работиш, Джейк? Хайде, човече. Кого толкова защитаваш?
Нищо.
Лангтън се обади:
— Доʞтор Стъклен наистина ли е толкова могъщ?
Бърз поглед изпод гъстите вежди на Джейк, но отново мълчание.
— Можем да те защитим — каза Патерсън. — Разкажи ни за доʞтор Стъклен и ще те пратим на някое безопасно място.
Никакъв отговор.
Лангтън погледна Патерсън, който поклати глава и се изправи с думите: