Лангтън посегна към най-долното чекмедже на бюрото си и извади платнена торба, в която бяха събрани останките от машината, която Джейк беше внесъл в дома на Плимсол Стрийт. Тежкият бастун на мисис Баркър беше разбил на парчета дебелата бакелитова сфера и беше оставил върху металния куб вдлъбнатина. Медни жици висяха безпомощно от повредения цилиндър. Лангтън нареди отделните парчета от машината по бюрото си като куратор, разглеждащ странна музейна сбирка.
Някой беше конструирал тази машина. Опитни ръце бяха навили жиците около цилиндъра и бяха изработили стоманения куб. Дори дървената основа изглеждаше майсторски направена, лакирана и полирана като скъпа мебел. Дали апаратът е бил сглобен в определена работилница, или дори от един-единствен човек? Или доʞтор Стъклен и съучастниците му бяха създали този механизъм?
Лангтън внимателно заоглежда парчетата в търсене на някакви идентификационни белези. Нащърбеният куб беше покрит отвътре с подобен на кехлибар бакелит, предпазващ херметически съдържанието на куба, от едната му страна с немски готически шрифт бяха изписани буквите А и Ф, както и цифрите 174, но знак за това кой е производителят липсваше. Остатъците от сферата също с нищо не подсказваха произхода си. Дървената основа на медния цилиндър обаче се оказа находка. Когато Лангтън повдигна към светлината тежките намотки, зърна малка елипсовидна медна табелка, прикрепена към метала на цилиндъра. Гспд Ървинг и Лонг, прзвд.
Инспекторът си записа името и заключи обратно парчетата в бюрото си. Цехът на Ървинг и Лонг сигурно беше произвел стотици или хиляди подобни намотки и ги беше разпратил при клиенти по целия свят, но следата задължително трябваше да бъде проверена.
Кратко почукване, вратата на кабинета се отвори и пропусна доктор Фрай.
— Прекъсвам ли те?
— Ни най-малко — отвърна Лангтън. — Влез.
Фрай тупна върху бюрото две жълти папки. Огледа дрехите и физиономията на Лангтън:
— Тежка нощ?
— Изключително тежка. Какво ми носиш?
— Докладите от аутопсиите на Редфърс и на крадеца от Хамлет Стрийт. Съжалявам за закъснението — през последните дни само ти ми осигури работа за цял месец.
— Не е по мое желание, повярвай ми — Лангтън отвори първия доклад и зачете заключенията. Нападателят на мисис Гриздейл, известен още като крадецът от Хамлет Стрийт, беше починал вследствие от една-единствена огнестрелна рана в гърдите. Мъж на около петдесет години, с развита мускулатура и мазоли по дланите, подсказващи редовен тежък физически труд.
— Няма татуировки?
— Само една котва на ръката — отвърна патологът, — вероятно е правена, докато е служил в търговския флот. Няма нищо подобно на интригуващите плетеници по тялото на Кеплер.
— Нищо в джобовете?
— Няколко монети, молив, верижка за часовник без часовник на нея. Нищо интересно.
— И нищо, което да подсказва самоличността му?
— Боя се, че да, Лангтън, нищо.
Разочарован, инспекторът остави доклада за крадеца и отвори папката на Редфърс. Единична прободна рана през трахеята и гръбнака. Оръжие на убийството — хирургическо стоманено острие, сходно с онова, което носел нападателят на мисис Гриздейл. От двете страни на врата — белези от слабо изгаряне.
— А това какво означава? Rigor extremis?
— Контракция на мускулите — отвърна Фрай. — Нещо като трупното вкочанясване, само че възниква преди смъртта, а не пост фактум. Почти всеки мускул в тялото му се беше напрегнал до крайност.
Лангтън си спомни зловещо разкривената ухилена физиономия на мъртвия доктор.
— Какво би го причинило?
Фрай се поколеба.
— Честно казано, не съм сигурен. Отначало реших, че е отровен. Затова и докладът ми се забави — исках първо да имам резултати от кръвните и тъканните проби. Но те се оказаха чисти. Никакъв арсеник или производни. Никакъв стрихнин.
— И си сигурен, че явлението е настъпило пред смъртта?
— Или непосредствено преди, или в самия момент на смъртта.
Лангтън се зачуди какво ли е сполетяло Редфърс в самия край. Изразът на абсолютен ужас, изписан на лицето. Електрическите жици, прикрепени към врата му. Машината, чакаща да улови душата на умиращия, точно както беше станало с племенницата на мисис Баркър в Уейвъртрий. А у кого беше гази пленена душа сега? Със сигурност у доʞтор Стъклен.