Вратата зад гърба на Фрай се отвори. Хари остави наръч вестници върху бюрото и протегна към Лангтън запечатана телеграма.
— Тъкмо пристигна, сър.
— Благодаря ти, Хари. А, да, и още нещо — Лангтън измъкна бележката, на която беше записал името на цеха, произвел намотките на машината на Джейк. — Намерѝ ми адреса на тази фирма.
Хари изкуцука навън, Фрай прелисти набързо вестниците и каза:
— Много добри източници имат тия пусти журналисти.
— Твърде добри — Лангтън посегна към ножа за писма.
— Подозираш ли някого конкретно? Някой колега?
Преди Лангтън да отговори, вратата отново се отвори и в кабинета надникна Макбрайд.
— Зает ли сте, сър?
Лангтън махна на сержанта да влиза и отвори телеграмата. Вътре черни печатни букви бяха написани на машина върху жълтата бланка. Инспекторът прочете съобщението и го подаде на Макбрайд.
Фрай се обърна към вратата.
— Ако нямаш нужда повече от мен…
— Благодаря ти за докладите — отвърна Лангтън. — Боя се, че имаме още два трупа за преглед.
— Младото момиче и прегазеният от влака? Знам. Вече са долу, видях ги — Фрай за миг спря на вратата и попита:
— Какво става, Лангтън? Всички тези смъртни случаи са свързани, така ли?
— Свързани са, но имаме още работа. Доста работа — Лангтън изчака вратата да се затвори и се обърна към Макбрайд. — Какво мислите?
Макбрайд му върна телеграмата.
— Странна работа, сър. Много странна.
Питър Дорън, бившият колега на Лангтън, който сега работеше във Вътрешно министерство, твърдеше в телеграмата си, че при тях няма на служба никакъв майор Фелоус. Чрез връзките си обаче Дорън беше узнал, че във Външно министерство има високопоставен офицер с това име. Но не успял да разбере с какво точно се занимава той.
— Защо му е на Фелоус да лъже в кое ведомство служи? — попита Лангтън, отпусна се назад и пийна от кафето. — Защо да крие, че работи за Външно?
— Може би е секретно, сър — предположи Макбрайд. — Ето, и посещението на кралицата предстои. Може би не иска никой да знае кой е.
— Дори и полицията? Или началникът ни? — Лангтън прикри една прозявка и продължи — Извадихте ли някакъв късмет снощи на приема?
Макбрайд измъкна бележника си от джоба.
— Нищо особено за докладване, сър. Повечето от кочияшите и лакеите знаеха имената на Кеплер и Редфърс от вестниците. Петима от тях обаче си спомниха Редфърс, защото са придружавали господарите си, когато са му ходили на гости.
Лангтън изчете бележките на сержанта, но не видя нито едно познато име. Може би тези хора са били просто пациенти на доктора. Или пък са имали някой по-подозрителен мотив да го посещават? Инспекторът преписа имената в досието по случая и заръча:
— Сравнете имената с дневника на Редфърс. Питайте секретарката му, как ѝ беше името…
— Мисис Дън, сър.
— Питайте я за фамилните имена на семействата, които докторът е консултирал, и разпитайте прислужничката Агнес дали хора от тези семейства са посещавали Редфърс като частни гости. Възможностите са две — пациенти или приятели.
— Ами ако не са били нито едното, нито другото, сър?
— Тогава има реална възможност причината да гостуват на добрия доктор Редфърс съвсем да не е благовидна. А това пък означава, че ние трябва да им отидем на гости.
Макбрайд си прибра бележника и хвърли поглед на съсипания костюм на Лангтън.
— Искате ли да мина през вас, сър? Ще ви донеса чисти дрехи…
Лангтън се замисли за момент. Имаше много за вършене, но може би наистина първо трябваше да се прибере, да се изкъпе и да се преоблече.
— Благодаря ви, сержант. Сам ще се погрижа.
Макбрайд се обърна към вратата, но се върна.
— За малко да забравя, сър. Помните ли, мисис Дън каза, че точно преди да я отпрати, Редфърс говорил по телефона? Е, колегата, когото оставихме в телефонната централа, е проверил журналите и операторите са открили откъде са позвънили на доктора точно преди смъртта му. Не знам дали точно това сме се надявали да открием, но…
— Откъде са му се обадили?
Макбрайд се усмихна.
— От тук, сър. От управлението.
Тринадесет
След като Макбрайд си тръгна, Лангтън извади дневника на Редфърс и се зае да сравнява имената от списъка на сержанта с инициалите в дневника. Откри три възможни съвпадения: Артър Камерън, Дейвид Хемпълман и Стивън Пауъл. Ако те се криеха зад буквите АК, ДХ и СП в дневника, щеше да им се наложи да обяснят на Лангтън какво точно бяха получили от Редфърс срещу заплащането на вписаната срещу инициалите им сума. Щяха да обясняват, дори и ако се окажеха важни и влиятелни членове на ливърпулското общество.