Лангтън не желаеше и това да тежи на съвестта му. В живота си човек може да понесе само определено количество вина и нито капка повече.
Лангтън изкачи стълбите до кабинета на Форбс Патерсън към два часа следобед и отново го завари празен. Допусна, че колегата му е слязъл в мазето да продължи с разпита сам, Лангтън се обърна и се сблъска с Патерсън на стълбището.
— Тебе търсех — рече Патерсън. В ръка държеше кафяв книжен плик, в който бяха прибрани личните вещи на Джейк.
— Извинявай, закъснях.
Патерсън се ухили.
— Не смятам, че нашият общ приятел Джейк има нещо против. Не, просто исках да разгледаме вещите му, преди да отидем пак да го поразпитаме.
В кабинета си Патерсън извади предметите от плика: глинена лула, кожена кесия с тъмен тютюн, няколко монети с различна големина и джобно ножче с дръжка от слонова кост. Последната вещ обаче привлече погледа на Лангтън: чисто нов ключ с изобразен на него стилизиран мост. Лангтън беше виждал същия знак и преди — върху ключа, намерен в дрехите на обезобразеното Кеплерово тяло.
— Ключът има нещо общо със Свода, нали? — попита Патерсън.
— Така е — Лангтън вдигна ключа до светлината. Сложен нарез, комбинация от разнообразни зъби и вдлъбнатини. — Какво общо има Джейк със Свода?
— Виждаш ли някаква връзка между него и някое от твоите убийства?
— Да идем направо да го попитаме — Лангтън прибра ключа в джоба си и последва Форбс Патерсън надолу по стъпалата към мазето.
Друг дежурен сержант им отключи голямата решетъчна врата.
— Дошли сте да видите великана ли, сър?
— Създавал ли ви е още проблеми?
— Не и след като го оковахме за койката. Кротък е като агне.
Лангтън усети как го прободе някакво притеснение. Попила прибрания в джоба на жилетката си ключ.
Сержантът отвори широко пред тях и тежката врата на самата килия и се провикна:
— Ей, ти! Стига спа, ставай!
През мръсното стъкло на зарешетеното прозорче високо горе се процеждаше достатъчно светлина, за да се види легналото на каменната койка тяло. Сержантът щракна ключа на осветлението. Лангтън долови някакъв лек аромат, толкова не на място в килията, че отначало не успя да го познае. Бели цветя.
— Хайде! Имаш гости — сержантът сръга Джейк в корема с връзката ключове.
Гигантът не помръдна. Нито отвори очи.
Тогава Лангтън видя, че от стъклото на прозорчето горе липсва малко парче. Ветрецът внасяше студ отвън. Инспекторът изведнъж усети, че в килията е студено като в гроб.
— Доведете доктор Фрай — нареди инспекторът и коленичи до койката. Притисна пръсти до масивния врат на затворника, но беше твърде късно. Под хладнеещата сива кожа не се долавяше никакъв пулс. Лангтън вдигна очи към Патерсън и поклати глава.
Патерсън вдигна очи към счупения прозорец, после ги сведе обратно към безжизненото тяло.
— Как? Как са се добрали до него?
— Той сам ги е оставил да си свършат работата — отвърна Лангтън. — Можел е да повика дежурния, можел е да се бори. Погледни само тялото — не е оказал никаква съпротива.
Гигантският труп на Джейк лежеше на койката — той сякаш спеше, сключил ръце върху корема си, лицето му беше напълно спокойно. Лангтън провери шията на мъжа, точно зад ушите. На острата електрическа светлина ясно се открояваха двете малки квадратни изгаряния. Бяха точно там, където инспекторът очакваше да ги види.
Доктор Фрай се втурна в килията с развята от бързане бяла престилка, ръцете му отваряха лекарската чанта в движение. Лангтън и Патерсън отстъпиха и патологът се зае да прегледа Джейк. Отне му само миг. Фрай отпусна стетоскопа и затвори чантата си с металическо щракване.
— Мъртъв е от не повече от тридесет минути, господа.
— Причина за смъртта? — попита Лангтън.
— Ето това — Фрай посочи малка червена точка от вътрешната страна на една от китките на Джейк. — Вероятно са му инжектирали нещо, което е спряло сърцето, но мога да бъда по-точен само след аутопсия. Благодарение на вашето разследване ставам страшно опитен в диагнозите постмортем.
Форбс Патерсън се обърна към сержанта, който продължаваше да стои на прага на килията.
— Искам пълен оглед на терена под този прозорец отвън. Навярно са се прехвърлили през зида към Виктория Стрийт или откъм Кросхол Стрийт. Полицаи да разпитат всички колеги, чиито прозорци гледат към тези улици…
Патерсън продължаваше да дава инструкции на сержанта, а Лангтън с труд се бореше с надигналото се у него усещане за пълна безпомощност. Не се съмняваше, че смъртта на арестанта е планирана от доʞтор Стъклен, а самият Джейк доброволно е съучаствал в собственото си убийство, но пък никак не му се вярваше в килията да бъдат открити каквито и да било доказателства за това. В очите на инспектора докторът вече започваше да придобива свръхестествени качества. Как би могла полицията да противодейства на подобно сложно и отлично организирано съзнание?