— Изкушавах се да ви събудя — рече Дърам. Плътният му глас заваляше думите от умора, — но си спомних, че не бива да се буди човек, който сънува кошмар.
— Това важи за сомнамбулите — отвърна инспекторът, изненадан от собствения си спокоен тон.
Дърам кимна.
— Вярно. Ужасно е да се събудиш под дулото на пистолет. Знам го.
В съзнанието на Лангтън се тълпяха противоречиви мисли. Как е влязъл Дърам? Как е оцелял въобще в тунелите? Какво иска?
Дърам почеса кървавите корички по лицето си и рече:
— Държите ли алкохол в тази къща?
— В барчето.
— Ще ми сипете ли едно питие? Каквото имате, без значение е — продължи Дърам, черното око на дулото проследи движението на инспектора. — И, моля ви, не правете нищо, което да ме принуди да ви застрелям.
С бавни, премерени движения Лангтън се надигна от креслото и прекоси стаята до барчето. Отвори една вратичка и извади бутилка уиски „Лафройг“ и две чаши. Наля едно малко на себе си и една двойна доза на Дърам. Чувстваше крайниците си някак странно — сякаш принадлежаха на автомат. Усещаше дулото на пистолета да сочи точно между плешките му.
— Благодаря ви — Дърам взе чашата, гаврътна половината и леко се закашля. Махна на инспектора отново да седне.
Лангтън остана прав.
— Сторил ли сте нещо на Елси?
— На прислужничката? Не, спи си здраво в леглото. Хърка като сержант.
Лангтън седна и отпи от силното питие. Очите му попиваха всяка подробност от облеклото на беглеца — от протритите ботуши до парцаливите окаляни панталони, от мръсната, останала без яка риза до сравнително чистото сако. Досети се, че него Дърам сигурно е откраднал, за да замени онова, което е оставил при изхода на тунела в Токстет.
Мръсното лице на Дърам представляваше хаос от драскотини, кървави корички и порязвания, свидетелстващи за бягството му през тунелите и за трудностите, с които евентуално се беше сблъсквал след това. Около уловилата чашата с уиски дясна ръка имаше омотана мръсна превръзка.
— Коя е Сара? — попита беглецът.
Лангтън изстина.
— Съпругата ми. Защо?
— Викахте името ѝ насън.
Инспекторът се поколеба.
— Тя почина наскоро.
Дърам се вгледа внимателно в него, после премести поглед към въглените в камината.
— Работите по случая на Кеплер. Искам да знам какво сте открили.
— Защо?
— Имам си причини.
— Знаете, че нищо не мога да ви кажа — отвърна Лангтън.
Дърам леко се обърна и го погледна в упор. Револверът остана да лежи на коленете му.
— Трябва да знам, инспекторе.
Лангтън съзнаваше, че стъпва по тънък лед. Сръбна глътка.
— Как е възможно да споделя ключова информация от разследването с един от главните заподозрени?
— Не съм убил Ейбъл.
— Но знаете кой го е направил?
— Имам идея кой е, да.
— Кажете ми тогава — предложи инспекторът.
Дърам го загледа за момент мълчаливо, сякаш претегляше възможностите си. После отвърна:
— Ейбъл разкри заговор срещу Свода. Мъжът, организирал заговора, примами Ейбъл да се срещнат и… Е, знаете резултата от тази среща. Смятам, че знам кой е извършителят на убийството.
Доʞтор Стъклен? — мислеше Лангтън. — Или професорът?
А на глас каза:
— Знам, че вие двамата с Ейбъл Кеплер сте били изпратени в Ливърпул, за да разследвате евентуален заговор срещу Свода. Знам дори кой ви е изпратил. Майор Фелоус.
Дърам не сваляше очи от него.
Лангтън продължи:
— Фелоус ми призна, че работи за една от тайните агенции на Нейно величество. Не знам дали вие и Кеплер също сте били щатни агенти или наемници.
— И едното, и другото сме били, в зависимост от обстоятелствата.
— Значи…
Дърам довърши питието си на един дъх.
— Добре сте информиран, инспекторе. Фелоус ни уреди да работим на Свода. Чувахме много слухове за бурски заговор срещу моста, но за подобно нещо нямаше почти никакви твърди доказателства. Явно Ейбъл се е разровил по-дълбоко от мен. За награда го убиха и обезобразиха.
Лангтън се приведе напред.
— Знаете ли какво е открил?
— Защо да ви казвам? Защо да ви вярвам въобще?
— Хубав въпрос, но вие вече сам дадохте отговора му. Защо иначе ще влизате в дома ми и ще ме разпитвате? Просто можехте да ме убиете в съня ми.
— Вярно. Но може би все пак имам намерение да ви убия, но първо ми трябва малко информация…
Лангтън хвърли поглед към револвера и пулсът му се ускори.
— Смятам да рискувам.
Дърам се усмихна и протегна чашата си за още. Лангтън му сипа втора доза и беглецът продължи: