Сестрата му се усмихна.
— Мнозина вярват и във феи, елфи и всякакви други духове. Спомнете си, че вярват дори във вуду, тази странна вяра в немъртвите. Понякога се чудя дали тази вяра не се корени в някаква дълбока нужда на човека или просто всеки вижда онова, което желае да види?
Лангтън не се усъмни в искреността на думите ѝ. В окопите и пустините на Трансваал пред собствените му очи уравновесени хора се бяха превръщали в развалини, отчаяно търсещи да се уловят за всяка сламка, която би могла да облекчи ежедневните им страдания. Говореха за призраци, духове, ангели, за отвъдния живот, за египтология, за религии и секти от цял свят. Онези хора изгаряха от такава нужда.
Наистина ли обаче професорът беше подложен на чак такова напрежение? Напрежение и стрес, достатъчни да го тласнат към протегнатите пръсти на различните вярвания? Инспекторът внимателно подбра следващите си думи:
— Професорът ми се стори уважаван, трудолюбив и много разумен.
— Разумът му е здрав като моя и вашия — отвърна сестра Райт. — Но той с такава ревност търси начини да помогне на пациентите си, че понякога губи ясен поглед върху нещата.
— Но вие му имате пълно доверие.
Сестра Райт отвърна с втренчен поглед.
— Бих му доверила живота си.
Лангтън отново се зачуди защо всъщност сестрата е дошла при него. Зад думите ѝ долавяше неизказани неща, факти или подозрения. Може би самата тя дори още не беше осъзнала, че подозренията вече са се загнездили в нея.
— А вие лично вярвате ли в дѐлваджиите?
Сестрата се замисли за момент.
— Разбирам защо хората вярват в тях. Разбирам причината за съществуването на такива като тях.
Това не беше същински отговор на въпроса, но Лангтън реши да не я притиска повече.
— Бихте ли могли да ми посочите някои от другите интереси на професора?
Сестра Райт сплете пръсти в скута си.
— Не съм сигурна, че трябва да го правя.
Лангтън зачака.
Младата жена хвърли поглед през прозореца към Виктория Стрийт и после кимна:
— Професорът изключително силно се интересува от египтология, от Ориента и от източните философии: будизъм, най-вече дзен будизъм, хиндуизъм, от делата на Конфуций и Сун Ятсен. Интересува се още от акупунктура, от стимулация на нервните центрове на тялото, от китайската вяра в чи или енергията вътре в нас.
— Дълъг списък.
— Това е само частичка от познанията му — отвърна сестрата. — Той е истински енциклопедист.
Лангтън видя в очите ѝ искрено уважение към професора и това го накара да преглътне следващите си въпроси. Вместо това предпазливо каза:
— Случвало ли се е интересите му да го отведат твърде далеч?
— Далеч?
— Дали някога… интересите му са се отразявали на пациентите му?
— Никога — остро отсече сестрата. — Пациентите му никога не са страдали.
Лангтън разбра, че няма да научи нищо повече. Докато сестра Райт прибираше ръкавиците и чантичката си и се канеше да си върви, инспекторът допълни:
— Благодаря ви, че ми казахте всичко това. Оценявам искреността ви.
— Просто исках да го знаете.
— Може ли да ви задам един последен въпрос, сестра? Не засяга професора.
Сестрата наклони леко глава и зачака.
Лангтън каза:
— Когато видяхте мъртвеца без лице, разпознахте татуировките му.
Сестра Райт се изправи и остави ръкавиците и чантичката на стола зад себе си. С леки и бързи движения, преди инспекторът да успее да ѝ попречи, тя разкопча малките черни копченца отстрани на роклята си. Сивата вълна се плъзна настрани и се разтвори.
Лангтън вдигна ръка да спре жената. Пулсът му затупка бързо чак в гърлото. Видът на голата ѝ кожа обаче го накара да замълчи. Между ръба на белия дантелен корсет, покрил гърдите ѝ, и нежната извивка на гърлото ѝ пълзеше мрежа от фини белези. На бледата светлина в кабинета те изглеждаха сребристи.
— Постъпих в сестринския корпус на шестнадесет години — каза сестра Райт и загърна роклята си. — Лекувахме ранените бури наравно с нашите храбри войници, не правехме разлика, помагахме еднакво. Но когато наемниците прегазиха болницата ни, това не ги спря да… да…
Младата жена се обърна и се зае да закопчава роклята си.
— Съжалявам — каза Лангтън. — Съжалявам.
Сестра Райт се обърна към него със скована усмивка.
— Оцеляваме, инспекторе. Продължаваме живота си, защото нямаме друг избор.
Образът на Сара изпълни съзнанието на Лангтън.
— Инспекторе? Трябва да вървя — сестра Райт застана до вратата на кабинета и зачака инспекторът да ѝ отвори. После му протегна ръка за сбогом. — Надявам се, че не допуснах грешка като дойдох при вас.