— Сержант, намерете най-близката пощенска станция и сверете серийните номера на телеграмите със записаното в техните журнали — очевидно става дума за последователни номера. Открийте адресите на получателите. Трябва да разберем с кого са били в контакт Дърам и Кеплер.
— Сър — вместо да вземе смачканите хартии, Макбрайд се зае да преписва серийните номера, отпечатани на гърба на всяка от тях.
Лангтън прати Нейлър да се измие, а третия полицай в стаята помоли да почака отвън. Искаше да остане сам няколко минути, да помисли, да попие обстановката и откритите нови факти. Седна на ръба на леглото до прозореца и плъзна поглед наоколо. От долния етаж се носеше миризма на готвено зеле и мокро пране и се смесваше с миризмата на керосина от капаните за хлебарки.
Имаше ли наистина бурски заговор? На Лангтън вече му беше много трудно да повярва в това. Кралица Виктория разполагаше най-добрата охрана в цялата империя, с най-добрите войници, най-добрите агенти, най-добрата мрежа от информатори. Въпреки това гаранции нямаше. Всеки можеше да се окаже слабото звено. Дърам трябваше да бъде заловен.
Тихо дращене отвлече Лангтън от мислите му. Той погледна надолу и вдигна крака във въздуха, когато изпод леглото плъпна тлъста, лъскава хлебарка. Тя заобиколи отдалеч паничките с керосин, стрелна се по износения килим — там крачетата ѝ бяха напълно безшумни, но когато се върна на голите дъски, отново затропаха. После насекомото изчезна под скрина.
Лангтън се изправи и се отправи към вратата. Когато човек видеше една от тия гадинки, значи наблизо имаше още много, те никога не бяха самички. Когато отвори вратата, чу рязко щракване на отскочила метална пружина. Инспекторът спря на място. Звукът определено идваше от истински, хубав капан, а не от някой купен от битпазара боклук.
Бавно и внимателно, Лангтън коленичи и погледна под скрина. Щом очите му привикнаха към мрака, видя стабилен стоманен капан, в който злополучното насекомо лежеше набучено и още се гърчеше. А зад капана — тъмна дупка в стената. Лангтън подпря с рамо скрина, премести го и изрита капана настрани. В основата на стената, точно над цокъла, някой беше отлепил пожълтелия тапет и беше разширил дупката в гипса под него. Квадратното парче дъска, скривало досега дупката, лежеше до капана, навярно изместено от любопитните насекоми.
Лангтън си сложи ръкавиците и взе от камината една дълга подпалка, за да бръкне в дупката. Още три хлебарки изпаднаха от нея и се загърчиха, паднали по гръб. Лангтън направи отвратена гримаса и бръкна още по-дълбоко. Дупката се оказа по-голяма, отколкото му се беше сторило отначало.
Пачка хартийки, прихванати с връвчица, изпадна и тупна до насекомите. Лангтън мерна богато украсените букви, водните знаци, детайлните офорти. С един поглед прецени, че в пачката има около двеста-триста паунда в банкноти по една, пет и десет. Инспекторът коленичи и продължи да търси. Подпалката се закачи в нещо тежко. Лангтън я дръпна малко назад и измъкна със сила предмета. Увит в памучен парцал пакет изкънтя на пода.
В парцала имаше револвер, тежък и черен, лъскав от греста. „Уебли“. Същият модел като армейското оръжие в нощното шкафче на Лангтън. Без съмнение беше и моделът, с който Дърам беше стрелял по тях двамата с Макбрайд.
Имаше нещо особено в месинговожълтите патрони, пръснали се по дъските. Лангтън взе един, пристъпи до мръсния прозорец и го вдигна към светлината. Върху главата на куршума личаха две линии, пресечени под прав ъгъл: кръстовиден нарез, който означаваше, че при контакт с целта, куршумът ще се пръсне във всички посоки. Простичка модификация, забранена от Женевската конвенция, но все още в употреба.
Въпреки че бурските партизани и наемници не бяха единствените войници, използващи куршуми дум-дум, Лангтън си спомни последното място, където беше виждал с очите си ужасяващите поражения, които те нанасяха — Трансваал.
Шест
Преди да напуснат къщата на Глочестър Роуд, Лангтън и останалите полицаи провериха стаята отново, но не намериха други тайници или скрити отделения в мебелите. След като подмина мълчаливо коментара за хлебарките и се оплака от дупката в стената („И кой по-точно ще плати за тези щети, бих искала да знам?“), хазяйката не каза на Лангтън повече, отколкото беше споделила с Макбрайд. Двамата наематели не създавали никакви грижи, освен дето се прибирали много късно вечер. Никой не ги посещавал, но затова пък получавали много поща и изпращали сума ти телеграми. Не, не си спомняла откъде били клеймата на пликовете, за каква я вземали? За сплетница, може би?