Лангтън изчака на тротоара отвън, докато Макбрайд си проправи път сред сюрията деца, играещи на улицата въпреки студа. Двамата заключиха намерените пари и револвера в багажното отделение на кабриолета. Лангтън изчака да седнат и кабриолетът да потегли и чак тогава попита:
— Какво открихте?
Макбрайд прелисти бележника си.
— Много са били заети нашите двама наематели. Изпращали са най-малко по една телеграма дневно, обикновено до един и същи адрес. Чиновникът в пощата ми показа журнала, в който той и телефонните оператори записват всичко.
Лангтън прочете написаното на страничната от бележника, която сержантът задържа отворена пред очите му.
— Петдесет и седем, Дъ Мол, W1. Сигурен съм, че знам този адрес.
— Тъкмо се бях наканил да го проверявам, сър, но се оказа, че в пощата разполагат с по-добър начин — телефонният указател. Оказва се, че адресът е правителствен — там се помещава Министерството на външните работи.
Лангтън си спомни, че е виждал адреса на една от телеграмите, получени от доктор Фрай — онази, която известяваше, че пръстовите отпечатъци на безликия мъж не съвпадат с никое от лицата в базата данни на изпращача. Каква връзка са имали Кеплер и Дърам с Външно министерство? Нямаше съмнение, че Кеплер е бил бур, татуировките му го потвърждаваха. На що за оплетен заговор или интрига се беше натъкнал Лангтън?
Хвърли поглед към Макбрайд и се замисли дали да му сподели подозренията си. Реши да изчака, докато открие някое по-твърдо доказателство.
— Макбрайд, когато се върнем в управлението, попитайте дежурния сержант дали има новини за Дърам.
— Тъй вярно, сър.
Докато кабриолетът трополеше по Скотланд Роуд, Лангтън осъзна, че случаят с Кеплер е отвлякъл мислите му от смъртта на Сара. Раздвоен, инспекторът знаеше, че разследването трябва да е с приоритет, макар че само като се сетеше за Сара, сама и затворена в капан по волята на някакъв колекционер… Не, това не можеше да е вярно. Сега, на дневна светлина, в ледената реалност на задръстилите улиците каруци и трамваи и на сновящите във всички посоки пешеходци, мисълта за дѐлваджиите и за доʞтор Стъклен изглеждаше като лош сън.
Но подозрението не напусна Лангтън: Сара го чакаше да я освободи.
Редфърс ще знае. Той е бил неотлъчно до Сара до последния ѝ дъх. Никой не би тревожил Сара преди смъртта ѝ без негово знание, а Сара вярваше на Редфърс — човекът, който беше лекувал собствената ѝ майка, баща ѝ, сестрите ѝ.
Кабриолетът спря в двора на управлението, Лангтън изскочи, качи се бегом по стълбите и се отправи към общото помещение на детективите. Преди обаче да открие Форбс Патерсън, срещна главен инспектор Пърсел, който пък слизаше от горните етажи.
— А, Лангтън. Тъкмо вие ми трябвате.
— Моля да ме извините, сър. В момента имам малко работа…
Пърсел му препречи пътя.
— Сигурен съм, че може да почака. В кабинета ми, инспекторе.
Лангтън преглътна отговора си и последва Пърсел. Началникът отвори вратата към кабинета си и каза:
— Искам да ви представя майор Фелоус от Вътрешно министерство. Той е тясно ангажиран с въпроса за безопасността на Нейно величество.
До прозореца беше застанал висок, елегантно облечен мъж. Той се обърна и кимна на Лангтън, но не посегна да стисне ръката на инспектора.
— Бих предпочел да не споменавате задълженията ми толкова открито, Пърсел. Все пак трябва да спазваме известна конфиденциалност.
Изпод яката на началника плъзна червенина.
— В полицейско управление сме, майоре, не в кръчма.
— Въпреки това — майорът се отпусна в кожения стол на Пърсел и оправи ръкавелите си. — Главният инспектор ме осведоми, че начело на разследването сте вие, Лангтън. Ще ви бъда благодарен да ме информирате вкратце за постигнатия досега напредък.
Докато повтаряше основните факти по случая, Лангтън успя да прецени майор Фелоус. Посивелите коси и дълбоко потъналите очи сочеха, че майорът е около петдесетинагодишен, може би и повече, но като цяло правеше впечатление на проницателен и буден човек. Седеше изправен като свещ, за разлика от обичайно отпуснатата стойка на Пърсел. Не прекъсна Лангтън нито веднъж, докато слушаше случилото се досега.
Лангтън обаче не сподели всички подробности. По някаква неясна му причина не съобщи за открития от Макбрайд адрес, към който убитият и съквартирантът му са изпращали телеграми. Нито пък спомена — най-вече от страх да не стане смешен — възможната връзка на дѐлваджиите със случая. Когато завърши изложението си, замълча и зачака отговора на майора.
Фелоус кимна.
— Очевидно Кеплер и Дърам с лъжи са си уредили работа на Свода, като мотивът им най-вероятно е бил грабеж. По-късно по някаква причина, която все още не ни е известна, двамата се спречкват и Дърам убива Кеплер. Каквото и да са били замислили, планът им със сигурност е станал на пух и прах.