Пърсел високо въздъхна.
— Не вярвате, че става дума за заговор.
— Не и след като изслушах представените доказателства — отвърна майор Фелоус. — Повече прилича на откровено престъпление от алчност.
Лангтън не виждаше по каква логика майорът омаловажава случая по този начин. Погледна Пърсел и каза:
— Не ми се струва, че нещата са толкова откровено ясни, майоре.
— Нима, Лангтън? — майорът се вторачи в него. — Продължете тогава. Моля.
Пърсел, цял поаленял и свъсен, застана между двамата мъже.
— Вижте, Лангтън, майор Фелоус е един от най-опитните хора на служба при Нейно величество…
— Моля ви, началник. Бих желал да чуя инспектора.
Лангтън дори не погледна Пърсел.
— Майоре, ако мотивът е бил грабеж, какво всъщност са се надявали да откраднат Кеплер и Дърам?
— Без съмнение в администрацията на Свода се съхраняват значителни работни капитали.
— Достатъчно значителни, че да оправдаят многомесечна подготовка и подобен размах на измамата?
— Предполагам, че и заплащането на работещите на Свода е сериозно.
— Беше сериозно — отговори Лангтън — по време на главната фаза на строежа, когато на Свода работеха хиляди изкопчии и инженери. В момента обаче едва стотина ду̀ши поддържат съоръжението. Ако наистина мотивът им е бил грабеж, Кеплер и Дърам са закъснели твърде много, за да нанесат удара си.
В контраст с физиономията на Пърсел на лицето на майора не трепна и мускул.
— Продължете.
Лангтън заговори:
— Ако Дърам е убил Кеплер, защо му е било да обезобразява тялото? Можел е да го скрие, да го потопи на дъното на Мърси или да го хвърли в някоя от многото изоставени шахти по брега на реката. Вместо това убиецът оставя трупа на най-многолюдния док, като при това го осакатява по начин, който да гарантира шумно публично разследване.
— Може би Дърам е луд — вметна Пърсел. — Човек без здрав разум и логика на действията.
Лангтън кимна.
— Възможно е, сър, но аз продължавам да смятам, че тук става въпрос за нещо повече от прост грабеж. Особено като се вземе предвид фактът, че Кеплер е бил бур.
— Това е не отменя възможността да е бил и алчен.
— Разбира се, че не, майоре, но не трябва да забравяме, че един от потенциалните свидетели на случилото се също беше убит.
— Огнярят Олсен? Напълно ли сте сигурен, че смъртта му е свързана с Кеплер?
Лангтън се вгледа напрегнато в майора.
— Противното предполага невъзможно по случайността си съвпадение, майоре. Смятам, че нито един от двама ни не е толкова наивен.
При тази реплика Пърсел се разтрепери апоплектично.
— Слушайте, Лангтън, няма да ви позволя да говорите…
Майор Фелоус вдигна ръка и прекъсна словесния му поток.
— Всичко е наред, Пърсел. Инспектор Лангтън изтъкна някои много силни аргументи. Може би първоначалното ми мнение е било прибързано. Но то си остава такова, каквото беше от самото начало — просто едно мнение. Дългът ми пред Нейно величество ме задължава да разследвам всяка евентуална опасност за нейната личност, независимо с колко смътни доказателства разполагам — Фелоус се изправи и опъна ръкавите и жилетката си. — Вземайки всичко това предвид, инспекторе, надявам се, че ще бъдете така добър да ми покажете всички доказателства, които сте събрали към момента?
— Разбира се, майоре — Лангтън последва майора вън от кабинета на Пърсел и само един поглед към лицето на началника му беше достатъчен, за да разбере, че въпросът изобщо не е приключен.
В кабинета на Лангтън Фелоус се настани пред отворената папка с доклада по случая и подреди пред себе си страниците със снетите показания.
— Не ми позволявайте да ви задържам повече, инспекторе. Сигурен съм, че ви притискат нетърпящи отлагане задължения.
Лангтън сне палтото си от закачалката и се усмихна на иронията във факта, че го гонят елегантно от собствения му кабинет.
— Ако имате нужда от нещо, майоре, повикайте Хари, момчето за всичко.
— Благодаря ви — гласът на майора спря инспектора на вратата. — Смятате, че съм избързал със заключението си по случая?
Лангтън замълча. Горе в кабинета на Пърсел се беше зачудил защо ли майорът така бърза да принизи случилото се до прост грабеж. Затова пък отлично беше разбрал защо началникът от своя страна така ревностно се беше вкопчил в подобно необмислено обяснение — то би отмило срама от евентуален реален заговор срещу Нейно величество, заговор, замислен в района на Пърсел, буквално под носа му. Грабежът беше проблем, много по-лесно смилаем и по-лесен за разрешаване.