— Не позволявайте да я отведат.
— Кого?
— Мийра. Стори го, за да ме защити.
Лангтън проумя.
— Мийра е убила този човек?
— Чу ме да викам и дотича от стаята си. Не знаех, че има пистолет, но ако ме попитат сега, ще се закълна, че е мой, ще… — мисис Гриздейл скри лицето си с длани.
Като медиум, жената със сигурност беше много по-чувствителна от мнозина други. Лангтън се зачуди дали смъртта на нападателя е разстроила нещо повече от емоционалното ѝ равновесие. Дали не беше доловила някакъв… отвъден отглас? Някакво ехо? При тези мисли инспекторът разбра колко дълбоко всъщност е навлязъл в територията на суеверието и свръхестественото. Беше позволил приказките за паранормалното да повлияят на светогледа му. Това можеше да се окаже опасно.
Обвил с ръка раменете на мисис Грийздейл, инспекторът я отведе по-далеч от местопрестъплението. Вън видя Мийра, която се качваше по стълбите с поднос с порцеланови чашки и бутилка бренди. Момичето също го видя, спря се за миг, после продължи към собствената си стая. По пътя улови мисис Гриздейл, дръпна я от Лангтън и в стаята я настани на леглото си.
— Пийнете малко чай, господарке, с една глътчица бренди.
После вдигна очи към Лангтън. По нищо не личеше инцидентът от вечерта да е разстроил момичето. Напротив, гласът ѝ прозвуча напълно спокойно:
— Ще ме отведат ли?
— Не — отвърна инспекторът. — Просто трябва да обясниш, че е било самозащита. Всеки домакин е длъжен да се защитава от крадци.
— Този не беше крадец.
Лангтън се зачуди какво ли още знае тази прислужничка.
— Виждала ли си нападателя преди?
— Никога.
— Някой да се е навъртал наоколо? Да е наблюдавал къщата например?
Мийра приглади косата на господарката си и отвърна:
— Нищо такова не се е случвало. Кварталът е много спокоен. Поне беше. До сега.
Инспекторът погледна право в немигащите очи на момичето и попита:
— Знаеш ли някое безопасно място, където ти и мисис Гриздейл да можете да отидете на първо време?
— При семейството ми — отговори Мийра. — Те ще ни помогнат.
— Добре — кимна Лангтън и се обърна към вратата. — Не се тревожете, аз ще поговоря с колегите. Кажете ми къде ще мога да ви намеря.
— Защо?
— Може да възникне нещо важно.
— Вие ни довлякохте тия неприятности — отвърна Мийра. — Вие сте виновен за всичко.
Лангтън не можеше да спори. Остави двете жени и отиде да намери полицая, застанал на пост в антрето. Мийра му беше дала чаша чай, навярно подправен с бренди, защото младият мъж се опита да я скрие, когато видя инспектора. Лангтън кимна, за да му покаже, че няма проблем.
— Какво точно стана?
— Значи, сър, аз патрулирах по Алдън Роуд, когато чух жена да вика за помощ. Дотичах и видях господарката на дома надвесена от прозореца на горния етаж, а прислужничката я дърпаше обратно в стаята. Здраво си викаше жената. Както и да е, прислужничката ми отвори и аз заварих крадеца вече проснат на пода. По-мъртъв нямаше как да е.
— Къде е пистолетът?
Полицаят потупа джоба на куртката си.
— Прислужничката ми го даде, сър. Искате ли вие да го вземете?
Лангтън се поколеба дали да не остане и да проконтролира нещата тук, но твърде много му се искаше да се върне в дома на Редфърс. После чу отвън пухтенето на парен автомобил. Надникна през прозореца и зърна още двама полицаи и участъковият сержант да слизат от съскащото си превозно средство. Инспекторът бръкна за портфейла си и извади две банкноти.
— Направете ми услуга, полицай. Погрижете се двете жени да напуснат този дом още тази вечер. Вземете кабриолет, придружете ги и се уверете, че са стигнали живи и здрави при семейството на прислужничката. Аз ще поговоря със сержанта ви.
Полицаят прибра парите.
— Разчитайте на мен, сър. А що се отнася до случилото се тук…
— Самозащита, няма две мнения.
Участъковите полицаи влязоха, Лангтън дръпна сержанта настрани и обясни присъствието си, както и точният развой на събитията от вечерта.
— Когато фотографите си свършат работата, погрижете се тялото да бъде изпратено на доктор Фрай в управлението.
С тези думи Лангтън се качи в кабриолета, който го чакаше на улицата, и се върна на Гладстоун Кресънт. Както и у мисис Гриздейл, сега светлина се лееше от всички прозорци на къщата на Редфърс. Пред входа бяха спрени две затворени полицейски коли, а неколцина премръзнали, но любопитни безделници досаждаха на полицая, застанал отпред на пост. Вътре Лангтън завари Макбрайд и доктор Фрай да преглеждат тялото на мъртвия лекар.
Фрай, с медицинска сонда в ръка, се изправи и кимна на Лангтън.