— Сержант, когато видите отново мистър Даудън, бихте ли му казали, че желая още веднъж да разговарям с него?
В кабинета си инспекторът се измъкна с труд от палтото си и се отпусна на стола. Дланите му пулсираха от болка. Опита се да добави събитията от тази сутрин към досието на случая Кеплер, но превръзките му пречеха. Отказа се и се отпусна отново назад, загледан в тавана. Очите му се затвориха.
Събуди се рязко от почукване на вратата.
— Влез.
Хари, момчето за всичко, хвърли поглед върху превързаните ръце на инспектора и каза:
— Началникът иска да ви види, сър. Търсеше ви.
Лангтън намокри чиста кърпа в порцелановия леген в ъгъла и я притисна към лицето си. Отново му мина мисълта за бензедриновите таблетки.
— Хари, би ли ми донесъл кана кафе, ако обичаш.
— А нещо за хапване, сър?
Лангтън понечи да откаже, но се сети за съвета на сестра Милн.
— Само нещо леко, Хари.
На горния етаж секретарката направо махна на Лангтън да влиза в кабинета на главния инспектор. Вътре Пърсел се беше настанил зад широкото си бюро. До прозореца се беше изправил майор Фелоус, взрян надолу към движението на Виктория Стрийт. От пурата му се виеха ленти синкав дим, които се издигаха към тавана и се присъединяваха към увисналия там вечен тютюнев облак.
— Трябват ни сведения, Лангтън. Времето ни притиска, а всеки път, когато ви потърся, вие не сте на работното си място.
Лангтън с труд преглътна хапливия коментар, който му дойде на езика. Вместо това той резюмира накратко събитията от последните часове, от убийството на Редфърс до мъртвия предполагаем крадец в дома на мисис Гриздейл. Когато стана дума за бягството на Дърам, Фелоус се извърна от прозореца.
— Оставили сте го втори път да ви се измъкне? — попита.
— Стечение на обстоятелствата, майоре.
— Това упорито бягство вече със сигурност доказва, че Дърам е убил този Кеплер — обади се Пърсел.
Лангтън се поколеба.
— Навярно е така, сър.
— Ами той бяга всеки път, когато се опитате да го задържите. Какво повече ви е нужно, за да спрете да се съмнявате?
Доказателство, каза си на ум Лангтън. А на глас рече:
— Притеснява ме мотивът. Не виждам защо му е трябвало на Дърам да убива партньора си, да обезобразява тялото и така да гарантира публичност на разследването, а след това преспокойно да се върне на работа на доковете. Освен това и общата им квартира намерихме пари, както и множество телеграми, които двамата са изпращали. Комбината им е пила част от нещо значително по-сериозно.
Лицето на Пърсел се покри с ярка руменина.
— Бурски заговор?
Преди Лангтън да отговори, се намеси Фелоус:
— Чудя се дали инспектор Лангтън не допуска някои странични факти да отвличат вниманието му?
Лангтън зачака продължението на този коментар. Копнееше да почеше ранените си длани през превръзките.
Фелоус заговори:
— Като взема предвид онова, което прочетох в документацията на случая, разбирам, че всъщност вие се занимавате с два отделни смъртни случая: Кеплер и огнярят Олсен, а сега се прибавя и трети — този на доктор Редфърс. Къде тук се вписва мъртвият крадец, нахлул в къщата в Евертън, е съвсем отделен въпрос, при това вероятно несъществен.
— Не смятам, че нещата са толкова прости, майоре — каза Лангтън. — Мисля, че всички случаи са свързани.
— Как? — обади се Пърсел.
— Наблюдават се известни общи черти — Лангтън наистина не желаеше да описва връзката такава, каквато я виждаше.
Фелоус обаче стори това вместо него:
— Имате предвид дѐлваджиите, нали, Лангтън?
Пърсел цял се изправи в креслото си.
— Те пък какво общо имат?
На Лангтън не му остана друго, освен да обясни:
— По телата на Кеплер и Редфърс бяха открити характерни белези. Експертното мнение твърди, че те са нанесени при процедура с електричество, извършена върху жертвите непосредствено преди смъртта.
— Както разказвате, звучи направо научно — отвърна Фелоус. — Всъщност това е просто суеверие, на което се ловят отчаяни семейства.
Как можеше Лангтън да оспори това? Беше видял с очите си всички подробности в кабинета на Редфърс, трансмитера, помещението, в което доскоро са били съхранявани делвите, беше говорил с Форбс Патерсън, с мисис Гриздейл, с професор Колдуел Чивърс и с доктор Фрай.
— Суеверие или не, майоре, вярвам, че връзка има. Затова бих искал да изпратя екип, който да претърси тунелите и да открие Дърам.
Пърсел направо го зяпна.
— Давате ли си сметка за какво молите? Само цената на подобно начинание би ме накарала добре да си помисля, преди да се съглася, а и в случая не мога да отделя дори един човек, всички са необходими за организацията на посещението на Нейно величество, така че изобщо няма начин…