Инспекторът се надяваше младата жена никога да не трябва да се изправя пред тази дилема.
Все повече гости прииждаха в салона и Лангтън се оказа изтикан в ъгъла. Подобно на парче плавей, понесено от прилива, той се установи току до стената, между огромна палма в каче и един библиотечен шкаф. Взе си втора чаша вино от поредния преминаващ поднос и загледа движението на хората, черно-белите смокинги, пастелните вечерни рокли. Цялата сцена напомняше на една от модерните картини на професора, наредени по стените — дело на Мане или пък на Дега.
— Критична маса.
Лангтън се обърна към високия прегърбен мъж, който беше изникнал до рамото му.
— Моля?
Мъжът махна с ръка към гостите.
— Наблюдавайте ги: групичката от трима става от четирима, после от петима, после от шестима и така нататък. В крайна сметка групата — вече неспособна да се самоподдържа — достига критичната си маса, експлодира и индивидите от нея се пръскат, подобно на атоми, които на свой ред започват да образуват около себе си свои нови групички.
Лангтън се вторачи в странния си събеседник. Предницата на вечерния му костюм беше обилно изпъстрена с лекета от храна. Връзката му висеше накриво и беше обръснат безобразно, под брадата му бяха останали кичурчета посивяла брада.
— Вие сте учен?
— Физик, сър. И с радост празнувам откриването на Свода.
— Съжалявам, не виждам връзката.
Физикът загледа Лангтън така, както учител гледа рядко тъп ученик.
— Не виждате връзка? Не виждате връзка ли, сър?
— Аз просто…
— И как според вас ще пътуват влаковете чак до Америка, сър?
— Имах предвид, че…
— Откъде си представяте, че се появява електричеството? С магия, може би?
— Ако ми позволите да…
— Със силата на атома, сър — ученият изопна рамене. — Без електроцентралата в Ландудно, без мощните турбини, задвижвани от прецизния атомен разпад, влакове до Америка не може да има. Ами да, защото ако локомотивите са парни, във влака няма да остане място за пътници — вагоните до един трябва да бъдат натоварени с въглища, за да стигнат за цялото пътуване. Не виждал връзка, ама ха.
Лангтън проследи с поглед физика, който се отдалечи сред тълпата. Поклати глава и се зачуди дали всички учени са толкова докачливи.
Още и още хора влизаха в салона, телата наоколо станаха твърде нагъсто. Лангтън се плъзна покрай стената и се измъкна през вратата вън в тесен коридор. Хладен и мрачен, осветен от електрически глобуси, окачени на куки по стените, коридорът под лек наклон водеше надолу. Лангтън тръгна по него, по пътя чуваше разговори и музика зад стените и затворените врати. За миг спря и подуши въздуха. Горещ прах и бели цветя.
Някъде зад него се отвори врата, смях и звуци на пиано нахлуха в коридора, после вратата отново се затръшна. Лангтън остави празната си чаша на една масичка встрани и продължи по коридора. Пред него — златна светлина, процеждаща се под друга врата. Инспекторът се поколеба, вслуша се отново, но долови само отгласите от партито, останало зад гърба му. Месинговата брава, хладна и лъскава, се превъртя в ръката му. Лангтън отвори вратата широко.
Порой от ослепителни цветове: червено, синьо, жълто, но най-вече златно. Злато в короните на фараоните, върху предметите, изложени в музейните витрини, по столовете и статуите, върху церемониалните саркофази. Полилеят на тавана хвърляше отблясъци върху скъпоценния метал и караше самия въздух да искри.
Мъжът, застанал в средата на залата, вдигна очи от витрината, която разглеждаше, обърна се към инспектора и се усмихна.
— Виждам, че сте разкрили древноегипетската мания на професора.
Лангтън пристъпи напред. Залата се простираше най-малко на половината от общата дължина на имението. Тухлени колони и стоманени подпори крепяха горните етажи и отваряха огромно пространство под тавана. На едната стена стояха подпрени дървените капаци на саркофазите, богато изрисувани, украсени със строгите лица на древните фараони. До другата — музейни стъклени витрини, същите като тази в средата на залата. Третата стена беше изписана с бляскави йероглифи, още влажни и очевидно недовършени.
Четвъртата стена обаче наистина привлече вниманието на Лангтън. Дълбоки рафтове, отрупани ред след ред с тумбести глинени делвички: някои нашарени с избледнели бои, други — украсени с ъгловати барелефи, трети — изчистени и простички.
— Колекцията му е изключителна — продължи непознатият. — Не съм виждал толкова запазени експонати извън британския музей.