— Защо онзи не е направил опит да се спаси? Какво го е накарало да остане на релсите?
Без да отмества очи от пламъците, Лангтън отвърна:
— Страхът.
— А защо пак страхът не го е накарал да се дръпне? Знам, че аз бих се дръпнал, ако към мене летят два влака.
— На света има неща, по-лоши от смъртта — отвърна Лангтън. — Това бяха думите му. Боеше се от нещо толкова силно, че предпочете бързата смърт.
— От нещо? — попита Патерсън. — Или от някого?
Лангтън кимна. Мъжът, загинал на релсите в Едж Хил, беше само наемник, изпълняващ чужди заповеди — заповедите на човек, който му е вдъхвал страх, по-силен от всичко на света.
— Доʞтор Стъклен.
— Така трябва да е — отвърна Патерсън. — Как ще го докажем е съвсем друг въпрос. Поне Мичман Джейк ни падна в ръчичките.
— Къде е?
— В килиите в мазето — Патерсън пресуши чашата си и стана. — Ще дойдеш ли на разпита?
Лангтън сведе поглед към мръсните си дрехи. Знаеше, че първо трябва да се прибере у дома и да се преоблече. Изобщо не се интересуваше от външния си вид, но продължаваше да усеща в ноздрите си миризмата на пушек, а петната от кръв непрекъснато му напомняха за прегазения.
Гаврътна последната си глътка уиски.
— Идвам.
Двамата инспектори слязоха в мазето. Толкова рано призори, тъкмо преди да удари пет сутринта, цялото управление принадлежеше на неколцината дежурни офицери и на чистачките. Приведените жени спираха за миг да бършат пода при стъпките на Лангтън и Форбс Патерсън, за да напомнят на инспекторите да внимават, за да не се подхлъзнат по мокрото.
— Защо му викат Мичман Джейк? — попита Лангтън.
— Преди е бил моряк и прякорът му е останал. Никога преди не съм говорил с него, въпреки че сме по петите му вече от година.
— И си сигурен, че работи за доʞтор Стъклен?
— Доколкото изобщо човек може да бъде сигурен в нещо, когато става дума за този тип — Форбс Патерсън стрелна Лангтън с поглед. — Информаторите веднага клякат, достатъчно е само да зърнат някоя и друга лира или да им припомниш колко са дълги коридорите в затвора. Такъв е сценарият обикновено. Спомени им само доʞтор Стъклен обаче и млъкват като риби.
Сержантът, охраняващ килиите в мазето, видя инспекторите и отключи решетъчната врата.
— Пратили сте ни някакво изчадие адово, сър, дума да няма.
— Проблеми ли ви създава? — отвърна Патерсън.
Сержантът потри стремително потъмняващата синина на брадичката си.
— Вече не. В карцера е, в дъното.
По облицования с бели плочки коридор една след друга се редяха яки, боядисани в черно метални врати. Сержантът плъзна настрани капака на прозорчето на последната от тях и превъртя ключа в ключалката.
— Повикайте ме, ако имате нужда от нещо, сър.
В килията с неизмазани тухлени стени Лангтън видя двама едри полицаи с бичи вратове, седнали на еднокраки столчета от двете страни на каменна маса. На коленете им лежаха тъмни дървени палки, големи като бухалки за крикет. Двамата се изправиха и преместиха столчетата си до стената.
— Засега е кротък, господа инспектори.
Над масата светеше гола електрическа крушка, покрита с разкривена метална мрежа, и хвърляше светлина върху широките врат и рамене на Мичман Джейк. Мъжът повдигна бръснатата си глава и изгледа Лангтън и Форбс Патерсън с тъпите си подути очи. Кожата на челюстта и около скулите му вече се покриваше със синини. Засъхнала кръв багреше кокалчетата на грамадните му ръце, оковани към масата със стоманени белезници.
Глезените на Джейк също бяха приковани с верига към тухлените крака на масата. Между краката му беше оставена очукана метална кофа — застоялото зловоние сякаш полепна по гърлото на Лангтън.
След малко сержантът се върна и донесе два стола. Патерсън седна до масата точно срещу Джейк и направи знак на Лангтън да стори същото. Вратата на килията се затвори с трясък. Двамата полицаи застанаха на пост от двете страни на масата, отпуснали палките до бедрата си. Патерсън измъкна от джоба си изписан на машина лист и го повдигна към светлината.
— Джейкъб Самюъл Игнейшъс Конрой — прочете. — По-известен като Мичман Джейк. Постъпва в търговския флот на тринадесетгодишна възраст. На двадесет и пет е освободен от там заради физическо нападение над офицер по време на служба. След това плава на различни кораби, някои от тях са ни известни, други — без съмнение повечето — не. Излежава присъди в Макао, Алабама, Филаделфия, Буенос Айрес…
Патерсън пусна листа на масата и се усмихна на Джейк.
— Мога да продължа, но е безсмислено. Издирван си в половината свят, Джейк. Животът ти като волна птичка приключи.