Джейк се взираше в масата така съсредоточено, сякаш на камъка имаше написано нещо.
— Какво имаш да кажеш? — продължи Патерсън. — Нищо? Арестувах те за жестоко телесно нападение и опит за убийство. Помниш ли стария Сила Аштън? Ами Пиеро Тони? Ами дребната работа, дето я свърши в Рок Фери? Всичките тия истории сами по себе си са достатъчно лоши. Но снощната лудория… Да ти кажа, за нея вече ще намажеш въжето, Джейк. Това беше убийство.
Нищо. Джейк с нищо не показваше, че изобщо чува думите на инспектора.
— Съучастникът ти е мъртъв, Джейк — проговори Лангтън. — Сгази го влак на Едж Хил.
Тук Джейк погледна мръсотията по костюма на Лангтън, кръвта и греста. Думите на отговора се изтъркаляха с ръмжене от устата му, подобно на камъни в кариера.
— Негова си работа.
— Значи ти ще поемеш пълната вина — каза Патерсън. — Ще увиснеш заради смъртта на болното момиче.
— Нищо общо нямам — отвърна Джейк. — Той я бодна. Аз носих чантата.
Лангтън погледна Форбс Патерсън. Джейк имаше право и ако се придържаше неотстъпно към тази си версия, щеше да се размине с годинка-две зад решетките.
— Ами другите ти престъпления, Джейк? — продължи Патерсън. — Май съм събрал достатъчно материал да те държа на топло през остатъка от живота ти. А може дори да ми стигне да ти окача въжето за нещо друго, ако не за убийството на болното.
Гигантът сви рамене, веригите му издрънчаха.
— Квото щеш прави.
— От какво се страхуваш? — попита Лангтън. — Защо не ни разкажеш за хората, които те забъркаха във всичко това?
— Нищо нямам за разказване.
— Чувал ли си името Редфърс? Доктор Редфърс?
Никакъв отговор.
— Помогни ни и ще помислим за по-лека присъда — обади се Патерсън. — Не ставай глупак.
Лангтън и Форбс Патерсън бомбардираха великана с въпроси до момента, в който зората се показа в зарешетеното прозорче високо горе над каменната койка на арестанта. Джейк не се огъна. Така и не каза кой е пратил него и мъртвия доктор на адреса в Уейвъртрий.
Изтощен, Лангтън се отпусна на стола. Виждаше, че Патерсън е в същото състояние. Дори двамата полицаи клюмаха. Само Джейк изглеждаше несломим. Като статуя или като някой от египетските барелефи на професора, той просто седеше, сякаш чакаше нещо.
Най-сетне Патерсън се протегна и попита за петдесети или може би за стотен път:
— За кого работиш, Джейк? Хайде, човече. Кого толкова защитаваш?
Нищо.
Лангтън се обади:
— Доʞтор Стъклен наистина ли е толкова могъщ?
Бърз поглед изпод гъстите вежди на Джейк, но отново мълчание.
— Можем да те защитим — каза Патерсън. — Разкажи ни за доʞтор Стъклен и ще те пратим на някое безопасно място.
Никакъв отговор.
Лангтън погледна Патерсън, който поклати глава и се изправи с думите:
— Губим си времето, Лангтън. Да го обесят пък в крайна сметка. Бог знае, че си го е заслужил.
Лангтън опита да провери едно последно име:
— Ами професор Колдуел Чивърс, Джейк? Познаваш ли го?
Масивната глава само се поклати.
— Няма да говоря. Доʞтор Стъклен ще се погрижи за мене.
— Доʞтор Стъклен ще те убие при първи удобен случай. Ти си пречка, Джейк. Знаеш твърде много.
Джейк положи глава върху окованите си ръце и не каза и дума повече.
— Оковете го за койката до второ нареждане — рече Форбс Патерсън на двамата полицаи и заблъска по дебелата врата. Вече вън се обърна към Лангтън:
— За малко да изгубя търпение с тоя. Понякога е трудно да се сдържа човек.
— Не смятам, че агресията щеше да доведе до нещо повече — отвърна Лангтън. — Джейк няма да проговори. Видях как съучастникът му предпочете да умре на релсите, отколкото да предаде Стъклен.
— С какво Стъклен държи всички тези хора? Какво е по-лошо от смъртта?
В главата на Лангтън беше започнала да се оформя една идея в това отношение, но не му се искаше да я споделя с Патерсън. Още не.
При решетката на изхода сержантът подаде на Форбс Патерсън кафява книжна торба.
— Това намерихме по джобовете му, сър, освен колана и връзките за обувки.
— Хубаво. Никой да не влиза при него, сержант. Не и без мое разрешение.
Решетката се затръшна зад гърба им и Лангтън последва Патерсън обратно нагоре. В управлението вече кипеше живот: инспектори влизаха по кабинетите си, полицаи водеха арестанти с белезници, момчетата за всичко с прозявки търчаха напред-назад, стиснали бележи и телеграми.
Пред вратата на кабинета на Патерсън, Лангтън попита:
— Дали Джейк е в безопасност там долу?
— В карцера? Категорично. Дори великан като него няма да може да си пробие път навън.
— Повече се тревожа от това някой да не влезе при него.