Още зад вратата на преддверието миризмите на моргата блъснаха Лангтън: дезинфектант, тютюнев дим и някакъв лютив химикал с аромат на горчиви бадеми. Отляво се намираше личният кабинет на доктор Фрай: празен стол, бюро, затрупано с документи и лабораторни стъкленици, препълнен пепелник. По стените висяха графики и цветни изображения на анатомични срезове на човешкото тяло, които се съревноваваха с набодени с кабарчета карикатури, изрязани от списание Пънч Илюстрейтид.
— Фрай?
— Тук съм, Лангтън.
Следващата двойна дървена врата пропусна инспектора в залата за аутопсии. Три дисекционни маси с мраморни плотове бяха подредени под грамаден шкаф с чекмеджета от дърво и стомана, широки колкото раменете на човек. Няколко газови лампи осветяваха центъра на студената, облицована с плочки зала и я правеха да изглежда като излязла от картина на Рембранд. Плешивата глава на доктор Фрай лъщеше от пот под жълтата светлина — лекарят работеше, приведен над жертвата от доковете, поставена върху едната мраморна маса. Асистентът му стоеше зад рамото му, водеше бележки и поставяше в бели емайлирани съдове блестящите кървави късове, които патоанатомът му подаваше.
Лангтън прекоси с кънтящи стъпки залата и застана до краката на мъртвеца. Фрай, съсредоточен в аутопсията, не вдигна очи да го погледне, само отбеляза:
— Твоят човек Макбрайд каза, че случаят бил важен.
— Да, може и така да се окаже — Лангтън цял потрепери, когато хвърли поглед върху изкорменото тяло, сега така подобно на анатомичните илюстрации в кабинета на доктора.
— Дано. Защото обикновено не отделям толкова внимание на жертвите.
— Това не е обикновена жертва.
— Прав си — Фрай вдигна окървавения форцепс към светлината и огледа изваденото парче плът отблизо, преди да го пусне в съседния съд. — Мъжът е пиел много. Черният дроб е в ужасно състояние, уголемен и разяден. Изненадан съм, че изобщо е доживял до тази възраст.
Лангтън отвърна очи.
Фрай продължи:
— Около четиридесет и пет годишен, вероятно тежкият живот го е състарил преждевременно. Мазолите по дланите подсказват, че се е занимавал с тежък труд. Изкуствени зъби, работа на добър стоматолог, немска изработка, ако не се лъжа.
— А счупените кости?
— Станало е преди смъртта, струва ми се — Фрай посочи с форцепса. — Натъртванията около местата на счупванията са видими. Може и да бъркам, но това по кожата ми прилича на следи от ботуши.
Значи бяха пребили човека, преди да одерат кожата на лицето му.
— Нещо за самоличността му?
— Бил е бур, разбира се — отвърна Фрай.
— Видял си татуировките?
— Както и това тук — Фрай притегли на място разрязаната и отгърната кожа от гърдите и стомаха на мъжа. — Не можеш да ги разгледаш както трябва на тази светлина. Един Господ знае колко пъти съм настоявал да прекарат електричество тук, но кой ли ме слуша мен.
Под жълтата газова светлина голото тяло на мъртвеца изглеждаше като изрязано от дърво. Лангтън проследи с поглед форцепса на Фрай и видя мрежа от фини сребристи линии, плъзнали по корема на мъжа.
— Белези.
— Погледни формата им — каза Фрай и се обърна към асистента си. — Джонсън, дайте лампата по-наблизо.
На Лангтън му се стори, че различава триъгълник, кръг и цифрите осем и шест или пък нула, всичките издълбани в кожата на мъртвия.
— Един от лекторите ми в Единбург беше направил подробно медицинско изследване върху инициационните ритуали на южноафриканските военни части. Там са достатъчно безмилостни към собствените си хора, какво остава пък за британските военнопленници.
— Знам, но това… Не ми изглежда познато.
— Доброволците от Оранжевата свободна държава — обясни Фрай. — Една от групите наемници с пълна свобода на действие, включени от бурите във военните операции. Партизаните бяха изключително ефективни, ако си спомням добре.
— О, точно така беше. Наемниците бяха обучавани от британски офицери, които смятаха да ги използват за свои цели — отвърна Лангтън и усети как гневът кипна в него. — Нищо чудно, че бурите ни мразят.
Фрай погледна асистента си.
— Донесете фотоапарата, Джонсън.
После се обърна към Лангтън:
— Мери си приказките! В полицията има хора, които биха те разбрали превратно. Помни, че бурите извършваха върху нашите войници същите издевателства, често и по-страшни. Войната вади на показ най-лошото от човека — то избликва като гейзер от недрата на земята.
Лангтън трябваше да се съгласи с Фрай. И двете страни бяха вършили зверства, оправдавайки се с войната, с борбата за територии или с национализма си. Ръцете на всички бяха изцапани с кръв.