Кратко почукване, вратата на кабинета се отвори и пропусна доктор Фрай.
— Прекъсвам ли те?
— Ни най-малко — отвърна Лангтън. — Влез.
Фрай тупна върху бюрото две жълти папки. Огледа дрехите и физиономията на Лангтън:
— Тежка нощ?
— Изключително тежка. Какво ми носиш?
— Докладите от аутопсиите на Редфърс и на крадеца от Хамлет Стрийт. Съжалявам за закъснението — през последните дни само ти ми осигури работа за цял месец.
— Не е по мое желание, повярвай ми — Лангтън отвори първия доклад и зачете заключенията. Нападателят на мисис Гриздейл, известен още като крадецът от Хамлет Стрийт, беше починал вследствие от една-единствена огнестрелна рана в гърдите. Мъж на около петдесет години, с развита мускулатура и мазоли по дланите, подсказващи редовен тежък физически труд.
— Няма татуировки?
— Само една котва на ръката — отвърна патологът, — вероятно е правена, докато е служил в търговския флот. Няма нищо подобно на интригуващите плетеници по тялото на Кеплер.
— Нищо в джобовете?
— Няколко монети, молив, верижка за часовник без часовник на нея. Нищо интересно.
— И нищо, което да подсказва самоличността му?
— Боя се, че да, Лангтън, нищо.
Разочарован, инспекторът остави доклада за крадеца и отвори папката на Редфърс. Единична прободна рана през трахеята и гръбнака. Оръжие на убийството — хирургическо стоманено острие, сходно с онова, което носел нападателят на мисис Гриздейл. От двете страни на врата — белези от слабо изгаряне.
— А това какво означава? Rigor extremis?
— Контракция на мускулите — отвърна Фрай. — Нещо като трупното вкочанясване, само че възниква преди смъртта, а не пост фактум. Почти всеки мускул в тялото му се беше напрегнал до крайност.
Лангтън си спомни зловещо разкривената ухилена физиономия на мъртвия доктор.
— Какво би го причинило?
Фрай се поколеба.
— Честно казано, не съм сигурен. Отначало реших, че е отровен. Затова и докладът ми се забави — исках първо да имам резултати от кръвните и тъканните проби. Но те се оказаха чисти. Никакъв арсеник или производни. Никакъв стрихнин.
— И си сигурен, че явлението е настъпило пред смъртта?
— Или непосредствено преди, или в самия момент на смъртта.
Лангтън се зачуди какво ли е сполетяло Редфърс в самия край. Изразът на абсолютен ужас, изписан на лицето. Електрическите жици, прикрепени към врата му. Машината, чакаща да улови душата на умиращия, точно както беше станало с племенницата на мисис Баркър в Уейвъртрий. А у кого беше гази пленена душа сега? Със сигурност у доʞтор Стъклен.
Вратата зад гърба на Фрай се отвори. Хари остави наръч вестници върху бюрото и протегна към Лангтън запечатана телеграма.
— Тъкмо пристигна, сър.
— Благодаря ти, Хари. А, да, и още нещо — Лангтън измъкна бележката, на която беше записал името на цеха, произвел намотките на машината на Джейк. — Намерѝ ми адреса на тази фирма.
Хари изкуцука навън, Фрай прелисти набързо вестниците и каза:
— Много добри източници имат тия пусти журналисти.
— Твърде добри — Лангтън посегна към ножа за писма.
— Подозираш ли някого конкретно? Някой колега?
Преди Лангтън да отговори, вратата отново се отвори и в кабинета надникна Макбрайд.
— Зает ли сте, сър?
Лангтън махна на сержанта да влиза и отвори телеграмата. Вътре черни печатни букви бяха написани на машина върху жълтата бланка. Инспекторът прочете съобщението и го подаде на Макбрайд.
Фрай се обърна към вратата.
— Ако нямаш нужда повече от мен…
— Благодаря ти за докладите — отвърна Лангтън. — Боя се, че имаме още два трупа за преглед.
— Младото момиче и прегазеният от влака? Знам. Вече са долу, видях ги — Фрай за миг спря на вратата и попита:
— Какво става, Лангтън? Всички тези смъртни случаи са свързани, така ли?
— Свързани са, но имаме още работа. Доста работа — Лангтън изчака вратата да се затвори и се обърна към Макбрайд. — Какво мислите?
Макбрайд му върна телеграмата.
— Странна работа, сър. Много странна.
Питър Дорън, бившият колега на Лангтън, който сега работеше във Вътрешно министерство, твърдеше в телеграмата си, че при тях няма на служба никакъв майор Фелоус. Чрез връзките си обаче Дорън беше узнал, че във Външно министерство има високопоставен офицер с това име. Но не успял да разбере с какво точно се занимава той.
— Защо му е на Фелоус да лъже в кое ведомство служи? — попита Лангтън, отпусна се назад и пийна от кафето. — Защо да крие, че работи за Външно?
— Може би е секретно, сър — предположи Макбрайд. — Ето, и посещението на кралицата предстои. Може би не иска никой да знае кой е.