— Дори и полицията? Или началникът ни? — Лангтън прикри една прозявка и продължи — Извадихте ли някакъв късмет снощи на приема?
Макбрайд измъкна бележника си от джоба.
— Нищо особено за докладване, сър. Повечето от кочияшите и лакеите знаеха имената на Кеплер и Редфърс от вестниците. Петима от тях обаче си спомниха Редфърс, защото са придружавали господарите си, когато са му ходили на гости.
Лангтън изчете бележките на сержанта, но не видя нито едно познато име. Може би тези хора са били просто пациенти на доктора. Или пък са имали някой по-подозрителен мотив да го посещават? Инспекторът преписа имената в досието по случая и заръча:
— Сравнете имената с дневника на Редфърс. Питайте секретарката му, как ѝ беше името…
— Мисис Дън, сър.
— Питайте я за фамилните имена на семействата, които докторът е консултирал, и разпитайте прислужничката Агнес дали хора от тези семейства са посещавали Редфърс като частни гости. Възможностите са две — пациенти или приятели.
— Ами ако не са били нито едното, нито другото, сър?
— Тогава има реална възможност причината да гостуват на добрия доктор Редфърс съвсем да не е благовидна. А това пък означава, че ние трябва да им отидем на гости.
Макбрайд си прибра бележника и хвърли поглед на съсипания костюм на Лангтън.
— Искате ли да мина през вас, сър? Ще ви донеса чисти дрехи…
Лангтън се замисли за момент. Имаше много за вършене, но може би наистина първо трябваше да се прибере, да се изкъпе и да се преоблече.
— Благодаря ви, сержант. Сам ще се погрижа.
Макбрайд се обърна към вратата, но се върна.
— За малко да забравя, сър. Помните ли, мисис Дън каза, че точно преди да я отпрати, Редфърс говорил по телефона? Е, колегата, когото оставихме в телефонната централа, е проверил журналите и операторите са открили откъде са позвънили на доктора точно преди смъртта му. Не знам дали точно това сме се надявали да открием, но…
— Откъде са му се обадили?
Макбрайд се усмихна.
— От тук, сър. От управлението.
Тринадесет
След като Макбрайд си тръгна, Лангтън извади дневника на Редфърс и се зае да сравнява имената от списъка на сержанта с инициалите в дневника. Откри три възможни съвпадения: Артър Камерън, Дейвид Хемпълман и Стивън Пауъл. Ако те се криеха зад буквите АК, ДХ и СП в дневника, щеше да им се наложи да обяснят на Лангтън какво точно бяха получили от Редфърс срещу заплащането на вписаната срещу инициалите им сума. Щяха да обясняват, дори и ако се окажеха важни и влиятелни членове на ливърпулското общество.
Лангтън отново се замисли за деня на смъртта на Редфърс. Кой ли от управлението му се беше обадил? Би дал всичко, само и само да узнае съдържанието на онзи телефонен разговор. Каквото и предупреждение да бе получил, след него Редфърс отпраща секретарката си и изгонва пациентите. А после сяда да чака. Не е очаквал да умре обаче последният, изпълнен с удивен ужас израз на лицето му, доказваше това.
Инспекторът заключи обратно всички документи по случая и се заприготвя да се прибере у дома, а в главата си запрехвърля всички още недопроверени нишки: предстоеше да идентифицират нападателя на мисис Гриздейл и „доктора“, загинал на релсите в Едж Хил; все още чакаха вести за Дърам от екипа тунелджии, пратени от Фелоус; искаше му се още веднъж да разпита и Мичман Джейк. Трябваше да се види и с мистър Даудън, както и с мисис Баркър. Нея просто искаше да нагледа, да се увери, че се възстановява от снощния шок.
Толкова много за вършене. Толкова много възможни посоки и взаимовръзки.
Лангтън щракна лампите в кабинета си и заслиза по стълбите. Тогава чу името си, спря и погледна нагоре. По стъпалата подире му слизаше Пърсел, а лешовете на редингота му се развяваха.
— Исках да поговорим — началникът подмина инспектора и пое към кабинета си. Спря, когато си даде сметка, че Лангтън не го следва. — Какво има, човече?
— Сър, не съм се спрял цялата нощ, не съм спал, трябва да отида до вкъщи, най-малкото за да се приведа в приличен вид. Кажете ми сега, какво мога да направя за вас?
Лицето на Пърсел поаленя.
— На ваше място бих преосмислил тона си, инспекторе.
Лангтън пое дълбоко дъх и овладя нетърпението си.
— Сър, много сме заети и…
— Твърде заети, за да държите в течение мен и майор Фелоус, така ли? — сряза го Пърсел. — Трупове падат наляво и надясно, обезобразени тела изплуват, граждани биват убивани в собствените си домове, а вие не ме информирате. Не става така, Лангтън. Какво имате да ми кажете?