От едната страна се издигаха офисите на Компанията на Свода, където инспекторът беше разговарял с лорд Салисбъри. От другата страна — още редове от дървени седалки, предвидени да поберат около двеста-триста гости. А напред, при самото начало на грамадната рампа, извеждаща към Свода, бяха поставени два големи позлатени стола, тапицирани с червен плюш и покрити с богато украсен павилион. Мъжът пред павилиона проследи с очи приближаването на инспектора, после махна на придружаващата го охрана.
— Лангтън.
— Майор Фелоус — Лангтън не знаеше дали да козирува или да се ръкува, тъй като не му беше известно що за чин въобще имаше Фелоус. — Главният инспектор ме уведоми, че сте искали да говорите с мен.
Вместо да потвърди това, с дясната си ръка Фелоус описа широк кръг, обхващайки целия терен, подготвян за официалното откриване, както и самия Свод.
— Взели сме всички предпазни мерки, които са ни по силите, Лангтън. Всеки един гост ще бъде щателно претърсван, дори дамите. Екипи огледаха много внимателно доковете и каналите, но не откриха нито следа от взривни устройства или скрити наемни убийци. Мой човек ще стои на всеки прозорец на административната сграда на Свода. Самият Свод ще гъмжи от полиция, военни, охрана и снайперисти. Но всичко това може да се окаже напразно.
Лангтън замълча.
— Ако не можете да откриете Дърам — продължи Фелоус, вторачен в инспектора, — тогава всички наши приготовления нямат никакво значение.
— Не знаем дали Дърам изобщо е част от някакъв заговор.
— Но не можем и да отхвърлим тази възможност, Лангтън. А сега ми разкажете докъде сте стигнали във вашето разследване.
Инспекторът разказа за Редфърс и за нападателя на мисис Гриздейл, както и за резултатите от аутопсиите на двамата.
Фелоус го прекъсна с махване на ръка.
— Разправете ми за Дърам.
— За него нямам новини. Надявах се при първа възможност да мога да поговоря с ръководителя на издирвателния екип в тунелите.
Фелоус плъзна поглед по доковете отвъд временните заграждения.
— Значи той е все още някъде там, на свобода.
Лангтън се поколеба за момент, след това попита:
— Кой всъщност е Дърам?
За миг му се стори, че Фелоус ще му отговори. После лицето на майора се скри отново зад обичайната безстрастна маска.
— Имате задача, Лангтън. Аз не съм единственият заинтересован от това Дърам да бъде открит и заловен. Не желаете да отговаряте лично пред Нейно величество, нали?
При това Фелоус му обърна гръб, слагайки край на разговора. Но Лангтън настоя:
— Навярно работите вече години във Вътрешно министерство, майоре. Изненадах се, когато не срещнах името ви сред личния състав там.
Бавно Фелоус се извърна към инспектора.
— Прахосали сте част от безценното си време, за да ме проверявате?
— Нямате кабинет на Куин Ане Гейт — продължи Лангтън. Не намирам името ви сред служителите там. Затова пък открих един майор Фелоус на служба във Външно министерство.
Фелоус направи крачка назад. Очите му се бяха свили до искрящи точки.
— Съсредоточете се върху това да намерите Дърам, Лангтън.
Лангтън не отстъпи.
— Трябва да знам истината, майоре.
Още миг колебание, после Фелоус отвърна:
— Ако исках, можех да се нарека спокойно и капитан, и генерал, командир или лорд. Мога да бъда който и какъвто изисква от мен дългът ми. И отговарям само пред един-единствен човек. Надявам се, разбирате това.
Лангтън кимна.
— Да, сега вече разбирам.
— Хубаво. Сега вървете и намерете Дърам. Преди да е станало твърде късно.
Фелоус се отдалечи с широка крачка към Свода, а инспекторът последва охраната обратно до портите. Поне един от въпросите му беше намерил своя отговор — Фелоус се числеше към една от тайните агенции на Нейно величество. Това обясняваше задълженията му, демонстрираната власт и факта, че си позволяваше да премълчава ключови факти. Освен това навярно можеше да бъде обяснение и за особения му интерес към Дърам.
Къде в цялата тази картинка се вписваше съучастникът и вероятен убиец — на Кеплер?
На север от входа на Свода работници бяха издигнали временна висока ограда около недовършения строеж на „Ливър Гаранти“ и сега бяха заети с трескавото ѝ боядисване. Когато пристигнеше, кралицата щеше да види твърде малко от истинския вид на Пиър Хед. Навярно, където и да пътуваше, тя всъщност виждаше твърде малко от истинския вид на самата Англия, тъй като при всяко нейно посещение всичко беше старателно почиствано, пребоядисвано или скривано. Сгради, улици, цели градове дори, биваха подновявани преди нейно гостуване.