Когато Джонсън се върна с тромавия апарат, закрепен на триножник, Фрай го взе и го нагласи до главата на мъртвеца. Лангтън застана до него, вгледан в зейналата ухилена гротеска на обезобразеното лице. С времето кръвта по него беше потъмняла, ръбовете на разрязаната кожа се бяха втвърдили.
— Защо е било нужно това? Защо са заличили чертите му?
— Очевидно за да скрият самоличността му — отвърна лекарят.
Лангтън поклати глава.
— Знаем, че е работил за Компанията на Трансатлантическия свод, освен ако не е откраднал от някого тези дрехи. Със сигурност някой в Компанията би разпознал тялото по фигурата или по татуировките. Сне ли отпечатъци от пръстите му?
Фрай посочи изцапаните с мастило пръсти на трупа.
— Джонсън ги прати за проверка в Скотланд Ярд. Но не тая големи надежди.
— Аз също — в Лондон Лангтън беше присъствал на лекция върху теорията на съдия Хършел за пръстовите отпечатъци. Беше осъзнал ценността на подхода, дори факта, че той вероятно ще се превърне в необходимост за полицейската работа, но ефективността на системата зависеше от количеството вложена в нея информация. А към момента базата данни с отпечатъци на Скотланд Ярд не наброяваше повече от две хиляди имена. — Откри ли нещо друго, което да ни помогне да го идентифицираме? Освен татуировките.
Все така взрян в тялото, Фрай отвърна:
— Джобовете му бяха празни, нямаше нито документи, нито писма. Само пари — единадесет лири и пет и половина шилинга.
Както Лангтън беше установил, явно престъплението не беше извършено с цел грабеж.
— Шивашки етикети по дрехите?
— Само със знака на Компанията — Фрай завъртя газовата лампа и застина на място. — Е, такова нещо никога преди не съм виждал.
После наклони главата на мъртвия върху мраморната маса и попита:
— Какво мислиш за това тук?
Лангтън се вгледа, отначало не можа да види нищо особено върху мургавата кожа, но после зърна малък червен квадратен белег високо на врата, на практика почти скрит в косата.
— Следа от удар?
— Повече ми прилича на белег от изгаряне — Фрай наклони главата на мъжа на другата страна. — Има същия от другата страна на главата, разположен симетрично на този.
Лангтън се опита да си представи реда, по който са се развили събитията: два бързи удара отзад по главата биха съборили всекиго. Но дали пълна с пясък торбичка или кожена палка биха могли да оставят подобни квадратни отпечатъци?
Докато асистентът нагласяше фотоапарата до главата на мъртвеца, Фрай дръпна Лангтън настрани, далеч от светлината:
— С твое позволение, бих ти предложил да потърсиш и второ мнение по този случай. Познавам един професор, който специализира в областта на реконструктивната хирургия. Може би си спомняш името му от вестниците във връзка с инцидента с корабния котел при Гладстоун Док.
— Когато всичките пътници изгоряха?
— Точно така. Професор Колдуел Чивърс успя да възстанови лицата на повечето от жертвите. Смятам, че може да помогне и при нашия случай.
Лангтън стрелна с поглед одраното лице.
— Добре, щом смяташ, че ще е от полза.
— Със сигурност ще е от полза. Освен това смятам, че ще може да даде адекватно обяснение и за тези натъртвания или изгаряния на тила на трупа.
— Например?
Фрай погледна към мраморната маса и каза:
— Остави на мен, Лангтън. Щом приключа тук, ще пратя тялото в Лечебницата при Колдуел Чивърс, стига да го сваря в подходящо настроение.
Споменаването на Лечебницата върна Лангтън към случилото се преди три месеца. Той с усилие овладя гласа си:
— Може ли да използвам телефона ти?
— Разбира се.
Той автоматично посегна да стисне ръката на Фрай, но се спря при вида на окървавените гумени ръкавици. Инспекторът понечи да излезе от дисекционната зала, но в последния момент се обърна и отбеляза:
— Забрави да ми кажеш нещо.
— Какво?
— Причината за смъртта.
— Бих искал да изследвам стомашното съдържимо и да взема кръвни проби, за да съм напълно сигурен, но сега-засега ми се струва, че е бил отровен. Свитите зеници го подсказват.
Лангтън се втренчи в доктора.
— Но нараняванията по лицето…
— Безумно болезнени, съгласен съм, но не и задължително смъртоносни. Виждал съм хора да оцеляват и след по-лоши рани.
Аз също, помисли си инспекторът.
В кабинета на Фрай той седна зад претрупаното с хартии бюро и посегна към висящия телефон. Извади визитката от джоба си, прочете я и отново я прибра. Бутна стола назад. После си спомни пристъпа на стълбището. Ами ако същото му се случеше пред сержанта или пред някой друг от инспекторите…