— Как е възможно да споделя ключова информация от разследването с един от главните заподозрени?
— Не съм убил Ейбъл.
— Но знаете кой го е направил?
— Имам идея кой е, да.
— Кажете ми тогава — предложи инспекторът.
Дърам го загледа за момент мълчаливо, сякаш претегляше възможностите си. После отвърна:
— Ейбъл разкри заговор срещу Свода. Мъжът, организирал заговора, примами Ейбъл да се срещнат и… Е, знаете резултата от тази среща. Смятам, че знам кой е извършителят на убийството.
Доʞтор Стъклен? — мислеше Лангтън. — Или професорът?
А на глас каза:
— Знам, че вие двамата с Ейбъл Кеплер сте били изпратени в Ливърпул, за да разследвате евентуален заговор срещу Свода. Знам дори кой ви е изпратил. Майор Фелоус.
Дърам не сваляше очи от него.
Лангтън продължи:
— Фелоус ми призна, че работи за една от тайните агенции на Нейно величество. Не знам дали вие и Кеплер също сте били щатни агенти или наемници.
— И едното, и другото сме били, в зависимост от обстоятелствата.
— Значи…
Дърам довърши питието си на един дъх.
— Добре сте информиран, инспекторе. Фелоус ни уреди да работим на Свода. Чувахме много слухове за бурски заговор срещу моста, но за подобно нещо нямаше почти никакви твърди доказателства. Явно Ейбъл се е разровил по-дълбоко от мен. За награда го убиха и обезобразиха.
Лангтън се приведе напред.
— Знаете ли какво е открил?
— Защо да ви казвам? Защо да ви вярвам въобще?
— Хубав въпрос, но вие вече сам дадохте отговора му. Защо иначе ще влизате в дома ми и ще ме разпитвате? Просто можехте да ме убиете в съня ми.
— Вярно. Но може би все пак имам намерение да ви убия, но първо ми трябва малко информация…
Лангтън хвърли поглед към револвера и пулсът му се ускори.
— Смятам да рискувам.
Дърам се усмихна и протегна чашата си за още. Лангтън му сипа втора доза и беглецът продължи:
— Знам само, че Ейбъл открил някакъв адрес на Док Роуд, някакъв стар склад, който смятал, че принадлежи на затворниците. Изглежда е бил прав.
— Знаете ли адреса?
— Надявах се да го открия от контактите на Ейбъл по кръчмите, но преди да успея, вие дойдохте и се наложи да напусна лагера.
Лангтън си спомни тунелите, вонята и прозрачните хлебарки.
— Удивен съм, че сте оцелели.
Дърам го изгледа.
— И по-лошо съм виждал.
Лангтън осъзна, че Кеплер не е бил единственият с опит в Трансваал. Нещо в очите на Дърам говореше, че е бил свидетел на същите ужаси.
— Смятали сте, че бурите заплашват Свода?
— Отначало да — отвърна Дърам.
— А сега?
— Не съм сигурен. Може би все така става дума за братята бури, които играят някакъв сложен двоен блъф, но нещо ме съмнява. Не те, някой друг иска да разруши Свода. Друга ръка дърпа конците.
Но защо? — зачуди се Лангтън. Причините на бурите да мразят Свода, макар и нелогични, поне бяха ясни.
Дали да повярва в думите на Дърам? Може би и агентът играеше някаква своя игра с Господ знае какви мотиви. Инспекторът прехвърли в съзнанието си всичко, което знаеше за Дърам, Кеплер и Фелоус.
— Не разбирам. Защо направо не се свържете с майор Фелоус? Или да ми бяхте казали истината от самото начало, вместо да бягате.
— Не знам на кого да вярвам — отвърна Дърам. — Някой знаеше кои сме аз и Ейбъл и реши да ни затвори устите. Адресът на Док Роуд е бил капан — очаквали са двамата да отидем заедно. Ако бях отишъл и аз, сега щяхте да търсите и моето лице.
Дърам допусна онова, което Лангтън вече усещаше в случая: ръката на ловък, но умопобъркан кукловод, при това отлично скрит и по-добре осведомен и от полицията, и от жертвите си.
— Познавате ли доʞтор Стъклен?
Дърам го стрелна с остър поглед.
— Знам за него, да. Повечето от хората в лагера бяха дочували слухове за Стъклен.
— Дали той не е вашият заговорник? Възможно ли е той да стои зад всичко това?
Вместо да отговори направо, Дърам каза:
— Двамата с Ейбъл бяхме като козички, вързани на поляната, за да примамят тигъра да излезе от скривалището си. Бяхме примамка. Или пък сме били пратени за отвличане на вниманието.
— Дали майор Фелоус наистина би постъпил така с вас?
Дърам потри челото си.
— Не знам. Вероятно. Ако е смятал, че е наложително.
Дори и да беше усетил моментното разсейване на Дърам и възможността да го атакува и обезвреди, Лангтън я пропусна. Беглецът се взря в него с очи, зачервени от умора или от треска, а може би и от двете.
— Още щом чух, че татуирано тяло е изплувало на Албърт Док, разбрах всичко. Ейбъл не се беше прибрал предната вечер в квартирата. А после се появихте и вие.