В ъгълчетата на очите й се появиха сълзи, но тя не направи опит да ги изтрие. Това би означавало да признае поражението си пред татко, да признае, че не може да бъде равна на Майкъл.
— И сега съм сама. Дотук ме докара твоето чувство за морал, Майкъл. Горд ли си със себе си?
Една сълза се търкулна по бузата на Одри, тя рязко се обърна, стисна ръката на майка си и изтича навън.
— Какво беше всичко това? — попита Лилиан, миг след като всички чуха затръшването на входната врата.
— Не съм сигурен — тъжно отвърна Майкъл.
По лицето на майката пробяга съмнение.
— Тя е изнервена и това е напълно разбираемо… Дали да не я настигна? — не беше точно въпрос, никой от мъжете не отговори. Лилиан тръсна шава, на лицето й се появи тъжна усмивка: — Обядът е готов, най-добре да сядаме на масата. Филип ненавиждаше изстинал ростбиф!
— Шогунът е мъртъв! Да живее шогунът!
Старецът с набраздено като планински склон лице поклати глава и каза:
— Той не беше шогун. Ватаро Таки никога не е бил шогун.
Масаши Таки забави за миг разходката си:
— Не ме е грижа как го наричаш. Баща ми е мъртъв.
Старецът поклати белоснежната си глава.
— Хай. Баща ти е мъртъв. Но още по-важно за теб е, че и по-големият ти брат Хироши също е мъртъв… — обветреното му, изпъстрено с лунички лице блестеше в обкръжението на сива, сплъстена брада.
При тези думи Уде, третият член на компанията, леко потръпна. Сакото му беше само наметнато върху раменете и това позволяваше да се виждат здравите му мускулести ръце под ризата с къс ръкав. От китките до лактите те бяха покрити с „ирезуми“ — сложните татуировки, които толкова много обичаха членовете на Якудза. На лявата му ръка се извиваше бълващ огън дракон, а на дясната птицата Феникс се издигаше от пепелта.
— Уде добре си свърши работата — промърмори Масаши Таки. — Всички знаят, че тайнственият убиец Зиро използва легендарните „сто пробождания“ за умъртвяване на жертвите си. За Уде не беше особено трудно да имитира стила му…
Старецът се казваше Козо Шина. Беше седнал до каменната масичка в средата на просторната си градина. Тук се отглеждаха десет хиляди вида различни мъхове и всичко тънеше в различни оттенъци на зеленото. Мъхът е нежно и деликатно растение, но тази градина не беше нито едното, нито другото. От нея лъха нещо по-скоро зловещо и заплашително, помисли си Масаши. Сякаш беше попила част от духа на своя собственик.
Шина извади джобното си ножче със седефена дръжка и започна да реже един лимон. Бързо и сръчно. Плодът скоро се превърна в купчина от еднакви, почти прозрачни тънки резенчета. Старецът започна да топи резенчетата в купичка мед и да ги слага едно по едно в устата си. Първо изсмукваше сока и меда, след това сдъвкваше месестата вътрешност на лимона. Очите му не изпускаха лицето на Масаши.
— Вече ти казах — нямам нищо против допълнителното объркване… Не бива да допуснем някой да те заподозре в убийството на Хироши.
— Точно тук е номерът — сви рамене Масаши. — Аз нямам мотив да го убия, тъй като глава на семейството става Жожи. Но Жожи е слаб и се страхува от мен. Никой от верните на баща ми хора няма да го последва, те всички ясно разбират какъв е характерът му… Не, планът ни е съвършен. Никой от лейтенантите не възрази, когато открито пренебрегнах Жожи по време на съвещанието. Всички единодушно ме подкрепиха, нямаше дори един глас против.
— И ти не се страхуваш от отмъщение, така ли?
— От кого, от Жожи ли? — презрително се усмихна Масаши. — Той ще бъде прекалено зает да защитава оябуна от клановете на съперниците, които несъмнено ще поискат да си отрежат парче от тортата. Няма да му е до никакви отмъщения.
Шина хвърли поредното резенче лимон в устата си, сдъвка го и поклати глава:
— Жожи е едно, но доведената ти сестра — съвсем друго.
— Мичико? — погледна го Масаши, после бавно кимна: — Да, признавам, че тя представлява сериозен проблем. Тя е умна и силна, години наред е била дясната ръка на баща ми. Преди да се скарат, разбира се…
— Знаеш ли причината?
— Баща ми не сподели това с никого — поклати глава Масаши. — А ние с Мичико не бяхме толкова близки, че да я попитам направо… — през градината криволичеше малка вадичка, Масаши беше застанал на едно от многобройните дървени мостчета, които я пресичаха. Хвана с ръка перилата и добави: — Не се тревожа за Мичико. Имам план за нейната неутрализация и той вече е в ход.