— Значи тя има слабо място?
— Всички имаме слаби места — меко отвърна Масаши. — Въпросът е те да бъдат открити.
— Кое е нейното? — попита Козо Шина.
— Дъщеря й.
— Аха — кимна старецът и погълна последното резенче лимон. — Дано да си прав. И до днес не ми е ясно защо баща ти я осинови. Тя е дъщеря на Дзен Годо, моя смъртен враг. Той умря още през 1947 година, но и до днес се боря с последиците от неговото коварство. Мичико е наследила голяма част от дяволския му ум. Дръж я далеч от себе си, Масаши-сан. Вече нямаме право на грешки.
— Зная не по-зле от теб това! — раздразнено отвърна Масаши. — Но за баща ми си прав. Той не беше шогун, не изпитваше желание да контролира всички кланове. Но аз го имам. И ще бъда истински шогун, пръв от цялата династия. Като Токугава. Ти обеща да ми помогнеш. Нещата не са много по-различни, нали? Днешните оябуни на Якудза се борят за власт точно както някогашните самураи, ръководили свои отделни армии. Докато не се появил Токугава да ги обедини под своето знаме и да се превърне в първия шогун с огромна власт. Цяла Япония била в краката му. Сега аз съм в същото положение, колелото започна да се върти. Лейтенантите на клана Таки ме приеха за свой водач и мога да кажа, че след седмици, а дори и след броени дни, това ще сторят и останалите оябуни на Якудза! Ще се закълнат във вярност към мен, Масаши Таки. Първия шогун на Якудза!
Шина изчака изискваното от приличието време, кимна с глава и смени темата.
— Но въпросът за това, което е откраднато от теб, продължава да стои.
— Да, откраднатото все още липсва — намръщи се Масаши.
— Чух, че Филип Дос е умрял.
— Да, загинал е при автомобилна катастрофа на Хавайските острови. Изгорял напълно. Станало е два дни преди смъртта на брат ми Хироши. За втори път бяхме на крачка от успеха и наистина щяхме да пипнем Дос. Моят помощник-оябун в Хавай — Ичимада Дебелака, съобщи навреме за пристигането на Дос в Мауи. Дадох му заповед да го залови. За съжаление катастрофата сложи край на операцията.
— А документът Катей? И той ли изгоря в пламъците?
— Възможно е.
За пръв път старецът прояви признаци на раздразнение.
— Но е възможно и обратното, нали? — изръмжа той. — Трябва да открием истината, Масаши. Ако този документ попадне в неподходящи ръце, с нас ще бъде свършено. Десетилетия внимателно планиране отиват на вятъра. А вече сме на прага на победата. Трябва ни месец, най-много два. И светът ще бъде променен завинаги!
— Ичимада Дебелака твърди, че нищо не е оцеляло при онзи пожар.
— Е, и?
— Какво е, и?
Шина приключи с лимона и почисти каменната плоча пред себе си. Над главата му запя птичка и той търпеливо изчака звънливата й ария. Сякаш и тя участваше в разговора. После тихо въздъхна и каза:
— Повърхността на водата се вижда лесно в лунна нощ. Всеки може да го стори. Но когато времето е лошо и луната я няма, за откриването на водата са необходими други, по-различни умения — стиснала остатъците от лимона, ръката му започна да чертае концентрични окръжности по камъка. Една, втора, трета…
— Нима не си мислил по този въпрос, Масаши? Филип Дос ти открадна документа Катей. Ти изпрати хората си да го преследват. Търсиха го цяла седмица. Преди три дни напипаха следите му. Ти изпрати Уде и той почти успя да го залови. Но Дос се измъкна в последния момент и изчезна. Появи се отново в Хавай и там умря при автомобилна катастрофа.
— И какво от това?
— Ще ти кажа — отвърна Шина и повтори третата влажна окръжност, която беше начертал върху камъка. Тя стана по-ясна и по-дебела от останалите. — Не ти ли мина през ума, че някой друг се е добрал до Филип Дос преди нас? Ти изпрати Уде да го открие, а не да го убие. Поне докато не каже къде е скрил документа. Но сега Дос е мъртъв и вече не може да каже това. Затова отново питам: къде е документът Катей? Дали е изгорял при катастрофата заедно с Дос? Дали Дос не го е предал на някого? Може би на сина си? Дали не го е докопал твоят човек Ичимада? — черните очи на Шина се забиха като свредели в лицето на Масаши: — Не е нужно да ти обяснявам колко е ценен този документ. Ако е попаднал в ръцете на Ичимада, той положително ще го използва. Може да ни поиска каквото му хрумне, за да ни го върне. Дори прекратяване на изгнанието му в Хавай. Така е, нали?
Масаши смръщи вежди и дълго мисли. После тихо каза: