Цуйо живееше в малко, закътано сред планините градче, на три часа път от Токио. Стръмните склонове на Японските Алпи сякаш започваха току зад оградата на просторната му градина. Имаше дни, в които момчетата оставаха с чувството, че непристъпните планини запълват цялото небе.
Основната част от подготовката им преминаваше именно в подножието на покритите с вечен лед зъбери. Времето през онази сутрин обещаваше да бъде прекрасно. Небето беше синьо и чисто, само няколко малки перести облачета се носеха под напора на лекия ветрец. Но малко след обедната почивка всичко се промени. Вятърът се усили, откъм морето нахлуха сиви, натежали от влага облаци. Небосклонът потъмня и се смали, проблеснаха мълнии, затрещяха заплашителни гръмотевици.
Цуйо не виждаше причини да прекрати упражненията. Реши да раздели учениците на двойки, просто като предпазна мярка срещу наближаващата буря. Партньор на Майкъл се оказа Сейоко.
Заедно посрещнаха първите пристъпи на пороя. Плътните водни струи шибаха земята почти хоризонтално, тласкани от ураганния вятър. Светът се превърна в зеленикава водна стена, долетяла дотук сякаш направо от океана, намиращ се на доста километри южно от градчето. Стояха на тесен перваз от ронлива скала, най-малко на триста метра над долината, в която се гушеше къщата на Цуйо. Притиснали лица до влажната и хлъзгава скала, те с мъка отбиваха жестоките тласъци на вятъра. Дъждовните струи ги шибаха като камшици.
Сейоко нещо викаше, но той не можеше да я чуе сред воя на бурята. Понечи да се приближи, но ронливата скала под краката му поддаде и той политна към бездънната пропаст. Все пак успя да се хване за ръба на скалата и увисна на ръце, бурята безмилостно го подхвърляше. Сейоко легна по корем на тесния перваз и протегна ръка за помощ. Вятърът виеше, силата му непрекъснато се увеличаваше. Майкъл почувства как ръцете му изтръпват и разбра, че всеки миг ще бъде отнесен в пропастта.
Напрегна последните си сили и бавно започна да се набира нагоре. Просната върху скалата, Сейоко докопа ризата му и здраво я стисна. После ураганният вятър ги блъсна с такава свирепа ярост, че пръстите й за миг се разтвориха. Майкъл се плъзна надолу и неволно изкрещя.
В следващата секунда Сейоко отново се вкопчи в ризата му. Лицето й, на сантиметри от неговото, издаваше непоколебима решителност. Вече нищо на света не можеше да я принуди да го изпусне. Бавно и болезнено Майкъл започна да се катери обратно. Най-сетне коляното му премина ръба на хлъзгавата скала и той въздъхна от облекчение. Край, спасен съм!
В следващата секунда тялото му се разтърси от острото пропукване, главата му инстинктивно се извърна към Сейоко. Тъкмо навреме, за да види как целият скален блок, върху който лежеше момичето, започна да се отделя от калния планински склон. Сейоко започна да пада и той неистово изкрещя:
— Дръж се за мен! Не ме пускай!
Но вече беше късно, думите му заглъхнаха във воя на бурята. Сейоко, сякаш примирила се с факта, че само един от тях ще оцелее, вече разтваряше пръстите си. Майкъл усети как дланите й се плъзгат по гърба му, почувства дори върховете на пръстите й.
После ураганният вятър я отнесе в пропастта. В един кратък, но ужасен миг, крехкото й тяло се завъртя и сякаш увисна сред плътните водни струи, примесени с кал и летящи във въздуха камъни. И Майкъл зърна лицето й. Прекрасно и спокойно, с вперени в него очи.
После всичко изчезна. Останаха само мракът и бесните пристъпи на урагана.
Чуваше единствено собственото си дишане. Бавно започна да се издърпва от ръба на скалата, вятърът упорито го тласкаше обратно към бездната, в която беше изчезнала Сейоко. За миг му мина през ума да прекрати съпротивата, да се остави на стихията, която беше погълнала момичето. Обзе го дълбоко отчаяние, юмруците му несъзнателно започнаха да удрят жестоката скала, отнела един млад живот. Издърпа се на безопасно място една когато усети острата болка в разранените си ръце и видя кръвта, стичаща се от тях.
По-късно, сякаш след цяла вечност, Майкъл бавно се промъкна в градината на Цуйо. Бурята беше отминала, нощта тънеше в тишина. Протегна бинтованите си ръце и несръчно откъсна едно цвете.
Отиде в стаята на Сейоко. Нищо от обзавеждането не беше пипнато, спасителните екипи все още търсеха тялото й. Полицията взе показания от всички свидетели и си отиде малко след пристигането на Майкъл. Цуйо замина да съобщи трагичната вест на родителите на Сейоко.
В къщата цареше странна тишина. Майкъл извади повехналото цвете от вазата на момичето и го замени с това, което току-що беше откъснал. Но не изпита нищо. Сейоко никога нямаше да види този цвят, а той самият никога нямаше да изпита удоволствието от този дребен жест на внимание.