— … Разполагаме с неопровержими доказателства, че някои японски фирми заливат американския пазар с полупроводници на дъмпингови цени. Не обвинявам директно никой от присъстващите тук, но моля да обърнете сериозно внимание на този факт. Ако тази незаконна практика не бъде прекратена веднага, Конгресът ще бъде принуден да вземе съответните мерки.
— Това е вярно — подкрепи го председателят на Комисията по външните работи. — И двете камари на Сената са единодушни по този въпрос. Готвим се да предложим драстични изменения в закона за митата и тарифите, за да защитим американските производители, които страдат от японския дъмпинг.
— Конгресът е длъжен да изпълнява волята на американския народ — добави човекът от Камарата на представителите. — Върху нас се оказва огромен натиск. Сенатори и конгресмени са сериозно загрижени за паниката, която цари сред производителите на електроника в САЩ. Аз съм депутат от Илинойс — един от щатите, които са най-тежко засегнати от японската инвазия и с най-висок процент безработни в бранша.
— Моля да ме извините за прекъсването, но според мен приемането на подобни закони неизбежно ще постави страната ви в икономическа изолация — обади се Нобуо Ямамото. — А това, простете за откровеността, на този етап от своята история Съединените щати просто не могат да си позволят. Огромният търговски дефицит, породен от продължаващия и до този момент спад в американския износ, ще стане просто непоносим. Протекционистичните мерки ще доведат до ново свиване на този износ, при това за ЦЯЛАТА гама на експортната ви листа — Ямамото имаше открито, почти квадратно лице, украсено от къса стоманеносива коса. Рунтавите му вежди бяха снежнобели, също като късо подрязаните му стачки. Говореше кратко и ясно, никак не се притесняваше от трудното произнасяне на съгласните „р“ и „л“ — нещо характерно за всички японци, изучавали английски в родната си страна.
— Трудностите, които преживява американската икономика днес, не са тайна за никого — продължи Ямамото. — Преди години, когато ние все още правехме първите си стъпки в експорта, вие изнасяхте огромни количества селскостопанска продукция и това беше достатъчно, за да държите главата си над повърхността. Редовните доставки на пшеница и царевица за страни като Индия, Китай и Русия компенсираха изцяло загубата на вътрешните ви пазари, постепенно завладяни от висококачествена японска продукция, особено в областта на електрониката и автомобилостроенето. Някога вие си осигурявахте охолен живот единствено благодарение на факта, че изхранвате половината свят. Но нещата се промениха. Вие изнесохте навън толкова много технологии, че изгубихте най-добрите си клиенти. А днес, принудени да субсидирате собствените си фермери, вие продавате излишъка от селскостопанската си продукция на смешно ниски цени.
Всичко това е ваше дело и ваша работа. Имахте отличната възможност да преустроите промишлеността си в съответствие с изискванията на пазара за висококачествена продукция, имахте достатъчно време да пригодите селското си стопанство към новата икономическа обстановка в света. Но не направихте нито едното, нито другото. Затова ми се струва крайно несправедливо да наказвате нас за нещо, което вие самите сте пропуснали да сторите!
— Един момент — намеси се по-възрастният от съветниците на президента, известен икономист. — Не споменавате нищо за непреодолимите бариери срещу вноса в собствената ви страна, забравяте упорития ви отказ да изпълнявате подписани от правителствата на двете страни договори, особено относно ограничението на вашия износ на електронни компоненти за един и без това преситен пазар…
— Вие пък не споменавате нищо за изкуственото поскъпване на йената — невъзмутимо го засече Ямамото. — Прибавено към ограниченията на износа за вашата страна, наложени доброволно от нашата компания, то в крайна сметка доведе до рязко намаление на печалбите ни и ни принуждава да мислим за промяна в своята стратегия.
Съветникът на президента нямаше никакво намерение да се предава.
— Нима вие сами решихте да ограничите износа си за САЩ, господин Ямамото? — леко повиши тон той. — Нима това, което се крие под красивата дефиниция „доброволни експортни ограничения“, не беше резултат от въвеждането на американските квоти? Нима ще отречете, че в същото това време вашата компания започна да произвежда резервни части за автомобили в Тайван и Корея, за да избегне същите тези квоти?