— Сър — с достойнство вдигна глава Ямамото.
— Аз съм на седемдесет и шест години и не крия, че мечтата на моя живот е да видя десет процента от световния пазар на автомобили завладян от „Ямамото Индъстриз“. Но слушайки вашите думи, вече се съмнявам, че ще го доживея.
— Не отговаряте на обвиненията ми! — троснато отвърна икономистът и лицето му видимо се наля с кръв.
— Подобни абсурдни обвинения изобщо не се нуждаят от отговор — каза японецът. — Репутацията на „Ямамото Хеви Индъстриз“ е прекалено висока, за да пострада от такива приказки.
Майкъл не сваляше поглед от лицето на Нобуо Ямамото, много неща започваха да му стават ясни. Първото от тях беше, че именно възрастният японец е говорител на делегацията, въпреки изключителната популярност на президента на електронния концерн както в света, така и в самата Япония. А проявата на достойнство е нещо особено важно в живота на всеки японец, затова този факт беше от първостепенно значение. Ямамото водеше преговорите, той щеше да е човекът, който вероятно ще обере и лаврите.
Второто нещо, което правеше впечатление на Майкъл, беше също така многозначително. По един майсторски начин Ямамото определяше както съдържанието, така и тона на водените дискусии. Той искаше конфронтацията, вероятно за да накара американците да се почувстват неловко от собствената си глупост. Думите му, спокойни и добре обмислени, несъмнено бяха насочени към дълбоката и уязвима същност на западната психика. Никой американец няма да приеме съветите на чужденци, особено по отношение на икономиката. И Ямамото прекрасно го знаеше. В допълнение, както при всички водени от японци преговори, и тук съществуваше някаква скрита цел. Майкъл започна да се пита каква е тя.
— Изглежда не си давате сметка за последиците от вашите действия — обади се по-младият от съветниците на президента. — Упорито отказвате да поемете отговорност за усложненията в международен аспект. Искам ясно да подчертая, че ако не постигнем компромис в настоящите преговори, икономическите перспективи на японската продукция в тази страна ще станат доста мрачни! Ако Конгресът на Съединените щати одобри законопроектите за икономически протекционизъм, печалбите на японските компании рязко ще спаднат, особено на онези, които продават автомобили, компютри и битова електроника. Излишно е да ви припомням, господин Ямамото, че Съединените щати са най-големият пазар на японски стоки. Можете ли да си представите хаоса във вашата икономика, ако този пазар бъде затворен? Уверявам ви, че се готвим да сторим именно това и единственият начин да го избегнем, е получаването на писмени гаранции от присъстващите тук членове на вашата делегация за значителни съкращения на износа!
— Разбирам сериозността на положението — хладно го изгледа Ямамото. — Но отново съм принуден да напомня, че не бива да бъдем наказвани за чужди грешки. Въпреки това в израз на добрите си чувства към американските партньори ние се съгласихме да направим компромиси. Те са пред всеки от вас, в писмена форма и…
— Какво?! — ядосано го прекъсна икономическият гений. — Тези предложения са смехотворни! В тях не се съдържа дори и една четвърт от минималните съкращения, за които настояваме!
— Това, за което настоявате вие, едва ли може да послужи за основата на компромис — все така хладно отвърна Ямамото, подчертавайки думата настоявате като нещо нечистоплътно. — Защото вашите настоявания означават направо да ни се отрежат ръцете!
— За да бъде спасено тялото — подхвърли с усмивка сенаторът. — Положително ще откриете мъдростта на подобна позиция…
— Това, което откривам, е принуда — хладно отвърна японецът. — Вие искате да върнете нашата икономика с двадесет години назад. Поставете се на мое място и ще видите, че това е недопустимо. Как би реагирало на подобно предложение американското правителство?
— Подобно предложение никой никога не може да ни направи! — агресивно отвърна икономическият съветник на президента. — Най-малкото пък вие! Дайте да прекратим празните приказки и да се залавяме за работа! Вие ще приемете нашето предложение, а дори и ще го харесате! И ще ви кажа защо — защото единствената алтернатива е драстично свиване на японския експорт за САЩ и това неминуемо ще ви върне назад не двадесет години, а направо в следвоенното ви състояние!