Валеше дъжд. Син дъжд. Беше син от уличните лампи на авеню „Елизе Реклю“. Капките му звучно потропваха по остъклената капандура в ателието на Майкъл.
Нощта, в която Ца приключи с позирането, но не се прибра у дома.
Лицето й беше на стената, една сянка, по-голяма дори от живота.
Плътта й беше влажна, сякаш намокрена от дъжда.
Майкъл не беше пожелал да я люби в леглото си. Искаше я там, направо пред недовършения портрет. Имаше чувството, че този акт ще вдъхне искрица божествен живот на платното.
Вече изпитваше предчувствието, че тази творба е гениална. Дълбокото вътрешно предчувствие на твореца, което рядко се оказва погрешно.
Тялото му потръпна при контакта с нейното. Тя имаше огромни и сякаш бездънни черни очи, по-черни дори от косата й. Прическата й беше къса, почти момчешка, ясно подчертаваше решителната извивка на брадичката й, дългата шия, изящната конструкция на раменете.
Трапчинката на гърлото й беше запълнена с мрак. Черна дупка на фона на бледата кожа. Майкъл имаше чувството, че може да изпие този мрак, да усети вкуса му в устата си.
Езикът му бавно се плъзна навън и близна шията й, леко овлажняла от потта. Клепачите й потрепнаха и се затвориха, ръцете й се увиха около тялото му, пръстите й започнаха да галят мускулите по гърба му.
Главата му се повдигна и устните му срещнаха нейните, вече полуотворени в очакване. Бедрата й се повдигнаха и увиха около тялото му, сякаш искаше да се покатери върху него, да се слее с него.
Все още бяха прави. Краката й отново докоснаха пода, тялото й бавно се завъртя и застана с гръб към него. Ръцете му пуснаха главата й и нежно покриха твърдите й гърди. Зърната, яркочервени и натежали от желание, бяха толкова твърди, че тя изохка от докосването на мазолестите му длани.
Главата й се извърна назад, устата й се разтвори, езиците им нежно се преплетоха. Слабините на Майкъл потръпнаха и започнаха да пулсират от бавните, натежали от страст движения на съвършения овал, притиснат в него. Ръцете й, тънки и жилави, се вдигнаха високо над главата, движенията на таза й станаха по-изразени, по-ясно очертани като посока. Навън, навътре… Навън, навътре.
Той се отпусна на колене и бавно я обърна към себе си. Светлината, бледа и нереална, проблясваше над главите им като безмълвна светкавица. Извивките на тялото й се мяркаха и изчезваха, синият дъжд го покриваше на странни, полупрозрачни пластове…
Майкъл пъхна длани между издължените бедра, ароматът на тялото й беше главозамайващо силен. Тя разтвори крака и леко приклекна, деликатните косъмчета, по-тъмни от нощта, бавно се надвесиха над лицето му.
Почувства как тялото й потръпва, а мускулите в долната част на корема се стягат. Разперените й пръсти притиснаха тила му.
От устата й започнаха да излитат тихи писъци, гласът й се стори на Майкъл напълно непознат. Сякаш беше ги пазила някъде дълбоко в себе си и ги вадеше на показ само в изключителни случаи. Сега. С него.
— Обичам устата ти да е там… — прошепна тя, после тихите писъци започнаха отново.
Може би точно в този момент Майкъл разбра, че се е влюбил не само в Ца. Беше се влюбил в образа на Ца, в иконата Ца. Образ, изградил се в съзнанието му на художник още в мига, в който я беше зърнал. Беше я пожелал, при това именно по този начин, но едва сега си даваше сметка за това. Или го беше осъзнал, но бе предпочел да го скрие дълбоко в себе си.
Обичам устата ти да е там…
Това не беше го казала Ца — моделът.
Обичам устата ти да е там…
Това беше Ца — иконата. Ца — картината, която Майкъл се готвеше да довърши.
Вкусът на плътта, която влажно се разтваряше под натиска на устните му, също ще намери своето място в картината. Утре, вдругиден, когато и да било… Той ще открие пътя, по който да го прехвърли върху платното, придавайки му цвят и форма, вдъхвайки му живот. Сексуалността съществува на много и различни нива, може да бъде изразена на още повече…
— Обичам устата ти да е там — отново прошепна тя. — Там, о, да, точно там! — от устата й се изтръгна стенание, тялото й се приведе рязко напред, гърдите й докоснаха гърба му. Тя искаше зърната й да усетят максимално всичко, да натежат още повече от силата на желанието. Застана на пръсти, мускулите на корема й се втвърдиха, движенията на таза й ставаха все по-бързи и все по-неконтролируеми. Ноктите й се забиха в гърба му и това беше знак, че краят наближава.