Пое по Напили роуд, просто защото не обичаше новата магистрала, която наскоро бяха прокарали през града. Направи го по инстинкт, мислите му бяха на друго място.
Пред очите му беше единствено лицето на мъжа, който се прикриваше зад ствола на палмата. Чертите му сякаш се бяха забили в съзнанието му и прогаряха там черна дупка. Обля го гореща вълна, после тялото му започна да трепери. Сякаш беше пипнал тропическа треска. За миг решителността го напусна, смъртта стовари юмрук право в лицето му. Пръстите започнаха да го болят от инстинктивното стискане на волана.
Напусна района на Напили с такава бързина, сякаш беше преследван от призрак. При Методистката църква сви наляво, скоро се озова на магистралата Хоноапилани и натисна педала докрай. В моментът, в който излезе в лявото платно, отзад се очерта капковидната форма на черно ферари. Беше модел „Марчело“. Очевидно разгадал маршрута му, човекът зад волана бе прекосил града по магистралата Капалуа и сега изскочи на някакви си стотина метра зад мустанга. Сивет ясно видя лицето му, после усети ударите на сърцето си в гърлото. Тръсна глава, примигна да отстрани потта от очите си и рязко завъртя волана надясно. Мустангът изрева, зад бясно въртящите се гуми се вдигна червеникава пушилка, примесена с изсъхнали листа. Отзад прозвуча нестроен хор клаксони, хората протестираха срещу опасната му маневра. Достигнал аварийното платно, Сивет хвърли поглед в огледалцето. Ферарито лъкатушеше сред потока от коли, но продължаваше да бъде все така близо.
Сивет изруга американската си кола, която, въпреки стотиците конски сили под капака, изобщо не можеше да се сравнява по скорост и маневреност с най-мощния модел на престижната италианска фирма. Изскочи обратно на асфалтовото платно и рязко завъртя волана наляво. Скоростта му надвишаваше сто и четиридесет. Вдясно от него блестяха изумрудените води на залива Напили, вляво се издигаха острите планински върхове, все още скрити зад фините облачета на утринната мъгла. Подканящ, мамещ погледа простор и непристъпни опасни канари. Могъщи и величествени, вечни. В сравнение с тях той беше незначителна буболечка, скрила се в черупката на един тон ламарина и пластмаса.
Профуча покрай грозните новопостроени небостъргачи на Кахана. Задминаваше отляво и отдясно, често се озоваваше в аварийното платно, което на места беше асфалтирано, но имаше и много прашни, непокрити участъци. Там колелата на мустанга буксуваха и вдигаха облаци червеникав прах.
Вторият поглед в огледалцето му съобщи, че ферарито го настига. Вече беше на някакви си петдесетина метра от него.
Бързо се приближаваха към Каанапали, най-големия курорт на Мауи. Петте луксозни хотела и множеството малки вили бяха целта на повечето от пътуващите по магистралата туристи. Именно натам реши да се насочи и Сивет. Оживените улички на курорта, задръстени от кафенета, ресторанти и магазинчета за сувенири, му предлагаха единствения шанс да се измъкне от преследването.
Една кола даде мигач и започна да отбива вдясно. Сивет натисна клаксона и скочи върху спирачката, после рязко подаде газ. Стрелна се покрай колата и за миг зърна пребледняло от страх женско лице. Но забавянето даде своето отражение. Ферарито вече беше само на двадесет метра зад него.
Сивет се концентрира върху движението. Искаше да бъде сигурен, че няма да пропусне нито едно от трите отклонения. Веднага забеляза, че пътят е в ремонт — указателни знаци принуждаваха туристите да карат един зад друг, в едно-единствено платно. Рязко натисна спирачката, за да избегне удара в нисана, който бавно пълзеше отпред. Погледна в огледалцето и видя, че ферарито е точно зад гърба му. Не намери ли пролука в трафика, всичко ще свърши за броени секунди, прецени той. Пътното платно започна да става хлъзгаво, очевидно от дълго капало автомобилно масло. Под ярките лъчи на слънцето асфалтът изведнъж заприлича на сюрреалистична рисунка, изпъстрена с мазни разноцветни петна. Рязко натисна спирачката, муцуната на мустанга почти се заби в багажника на колата отпред. В същия миг видя малка пролука в дългата опашка, на стотина метра по-нататък облечен в жълти работни дрехи човек спря движението, за да пропусне през стеснението на ремонта потока от коли, тръгнали в обратна посока. Сега е моментът, дявол да го вземе! Сивет стисна зъби и натисна докрай педала на газта.
Глух за разногласния хор от възмутени клаксони и скърцане на спирачки, той пое дъх и успя да вкара колата в малката пролука на трафика миг преди отсрещният поток да я запълни изцяло. Бързо стигна до сто и двадесет километра в час, но ферарито продължаваше да е зад гърба му. Разбра, че няма да успее да се отскубне и се отказа от идеята да влезе в чертите на оживения курорт. И там нямаше да избяга, тъй като му липсваше каквато и да било преднина.