Джонас беше последна издънка на род със славни военни традиции. Дядо му бил капитан в градската полиция на Ню Йорк през 1896 година, а негов началник бил самият Теди Рузвелт. Подали оставка едновременно през следващата година. Привлекли на своя страна още един приятел — Ленърд Ууд, и създали прочулата се в цяла Америка частна гвардия за охрана, известна под името „Суровите ездачи“. По време на Първата световна война бащата на Джонас служил като капитан в кавалерийска част. Загинал във Франция, след като вече имал четири медала за храброст.
Самият Джонас вече се радваше на слава, не по-малка от славата на своите предци. Дипломирал се със златен медал във Военната академия Уест Пойнт, той без колебание избрал Специалните части, които най-пълно отговаряли на непоколебимата му решителност и жертвоготовност. Командването бързо оценило смайващата му способност да намира изход и от най-заплетените ситуации, невероятната му изобретателност при работа с шифрованите радиограми на противника. Направили го криптограф, дали му пълна свобода на действие.
— Тук има толкова много смърт, че всичко наоколо изглежда нереално — каза една вечер Джонас, малко след като бяха опразнили бутилка руска водка. Намираха се на борда на един разрушител, поел курс към Минданао. Поласкан от присъствието на толкова известни личности, капитанът на кораба им беше предложил най-добрите си напитки.
— Животът е нереален — отвърна Филип. — Това би трябвало да означава, че вече не можем да правим разлика между живота и смъртта… — още помнеше бурния смях, с който двамата събеседници бяха посрещнали тези негови думи.
— Вече не зная какво представлява животът — каза капитанът и отново напълни чашите им. — Господи Исусе, цял месец на кораба ми се струва по-къс от ден нормален живот! Все същият безкраен океан, все същите островчета, претъпкани с японци! Трябва да съм сигурен, че снарядите ми попадат в целта и да сведа загубите си до минимум. Толкоз!
— Отвъд хоризонта трябва да има и други неща размаха ръце Филип. — Просто трябва!
— Сигурно — сви рамене капитанът. — Нали затова водим война? Затова си губим времето, а някои от нас и живота…
— Не! — с необясним за другите гняв отсече Филип. — Водим война, за да победим!
Същата сутрин Хирошима беше погълната жива от вълните на радиацията.
Филип беше специалист в своята работа. А тя беше Смъртта. Вършеше я толкова добре, че не виждаше причини да я сменя. Разбира се, това той осъзна след доста години. До известна степен приличаше на онези нещастници, които бяха оцелели след Хирошима и Нагасаки само за да видят, че телата им се разяждат от невидима и необяснима сила, която в крайна сметка им отнема и живота.
Но Филип беше жертва на една по-друга форма на радиацията. Беше позволил на работата да погълне целия му живот. В течение на този процес тя стана всичко — цел и смисъл, единствена причина да продължава напред. В това отношение неволно започна да прилича на баща си, превърнал се в роб на птицефермата си в Западна Пенсилвания.
Двамата с Джонас пристигнаха в Токио през ноември 1946 година. Градът беше покрит с дебела снежна пелена. Години не бяха виждали сняг, вече не помнеха какво е това зима. Черните кимона на местните жители ярко контрастираха с белотата на снега. После, бавно и постепенно, градът започна да се измъква от бялата си мантия. Снегът посивя, появиха се и други цветове — яркочервеното на полюшващо се в небето хвърчило, тъмносиньото на порцелановите чашки, наситенозеленото на японските кедри… Но първото впечатление остана най-силно. В съзнанието им Токио завинаги си остана онази черно-бяла, сюрреалистична картина, която завариха в студеното ноемврийско утро.
Командирът им в Япония се казваше полковник Харолд Мортън Силвърс. През октомври президентът Труман беше уволнил Уилям Донован и беше разпуснал свидната му рожба — Специалните части. На тяхно място, под натиска на близките си военни съветници и най-вече на генерал Сам Хадли, беше създал ЦРГ — Централната разузнавателна група. Една временна структура с неясно очертани пълномощия и задачи, разбира се, попълнена със старите вълци, работили под ръководството на ОСС. Един от най-влиятелните сред тях беше Силвърс. Веднага след пристигането на Филип и Джонас той прикачи към тях своя млад помощник Ед Портър, стъпил на японска земя още с първите контингенти на окупационната армия. Ведър и изпълнителен младеж, който с удоволствие ги разведе из огромния, съсипан от пожарища град.