— Ще ти доставят всичко необходимо — увери го Масаши. — Успя ли да откриеш убийците на Филип Дос?
— Ичимада не е бил един от тях.
— Не отговаряш на въпроса ми.
— Нямам отговор — въздъхна Уде. — Какво да правя с Майкъл Дос?
— Майкъл Дос е единствената ни нишка към документа Катей — отвърна Масаши. — Искам да получи червената панделка и чрез него да разберем значението й. Ясно ти е, нали?
— Според мен това ще бъде загуба на време — отвърна Уде. — Убеден съм, че документът Катей е изгорял заедно с Филип Дос.
— Не ти се плаща, за да предлагаш убежденията си! — сряза го Масаши. — Върши това, което ти се казва!
— Документът Катей вече означава всичко, нали? — попита Уде. — Долавям вълнението в гласа ти. Но това вълнение не е твое, а на Козо Шина. Документът Катей е свещен за Джибан, а не за теб. Струва ми се, че Козо Шина вече е новият оябун на клана Таки…
— Млък! — изкрещя извън себе си Масаши. — Сечеш клона, на който седиш! Да не би да се мислиш за най-великия?!
— Не — малко тъжно отвърна Уде. — Просто виждам по-надалеч от теб и Козо Шина. Мога да забравя за документа Катей, мога да си дам сметка, че за нас той е безвъзвратно изчезнал… Но едновременно с това мога да преценя коя е най-голямата заплаха за клана в момента. Това е Майкъл Дос, тръгнал по пътя на баща си. Филип Дос все пак успя да те държи встрани от властта, особено когато беше жив баща ти… И несъмнено щеше да те ликвидира, ако беше останал жив…
— Или аз него!
— А не мислиш ли, че Майкъл Дос ще довърши това, което е започнал баща му?
— Мъдростта на Тао ни учи, че умният човек застава зад другите и в крайна сметка получава най-добрата позиция — отвърна Масаши.
— Какво ми пука за Тао? — презрително процеди Уде. — Тао е за старците, които вече са глухи и слепи за заобикалящия ги свят!
— Тао е най-могъщият закон на природата! — поясни сухо Масаши.
— Тао е мъртъв!
Мъртъв е по-скоро умът ти, помисли си Масаши.
— Ти все още си член на клана Таки! — хладно процеди на глас той. — И си длъжен да изпълняваш заповедите на своя оябун!
Точно така, помисли си Уде, докато окачваше слушалката. Но кой, по дяволите, е моят оябун?
Изкачването беше наистина трудно. Майкъл чувстваше височината и придвижването му стана крайно внимателно. Околните дървета бяха толкова дебели, че закриваха всичко напред и встрани. Илайн обаче продължаваше да крачи леко и бързо. Тя излезе права за дългия преход и Майкъл започна да съжалява. Оживлението му беше изчезнало, почувства се уморен, мускулите го боляха.
Най-накрая Илайн забави ход, обърна се да го изчака и посочи с ръка. Пред тях се виждаше тясно дефиле, изсечено като с нож в каменистата гръд на планината. В него се влизаше от тесен проход, край който стояха на стража два огромни къса скала. Бяха замръзнали в гротескни фигури, образувани при изригването на океанското дъно преди много, много години. Майкъл тръгна натам. Отначало му се стори, че формата на скалите е плод на човешка ръка, но когато се приближи, видя, че човекоподобните очертания са дело на вятъра, дъждовете и ерозията.
— Проходът на боговете — прошепна Илайн и вдигна ръка. — Почакай — обърна се и потъна сред дебелите стволове на околните дървета. Върна се след няколко минути, в ръцете си държеше малки гирлянди от планинско цвете с особени листа. — Това са листата на „ти“ — прошепна тя и окачи единия на врата му. — Хавайците ги считат за свещени, защото били любимите цветя на боговете. Дори „кахуните“ си ги слагат, когато идват насам. Листата на „ти“ ще ни закрилят…
— От какво? — попита Майкъл, докато тя слагаше втория гирлянд на врата си.
Но Илайн се обърна и изчезна през тесния процеп. Проходът на боговете.
— Според мен най-важната част на разговора е и най-добре прикрита — каза в слушалката Уде. — Какво прави на Мауи Илайн Ямамото, защо е в компанията на Майкъл Дос?
Козо Шина не отговори, умът му напрегнато работеше. Илайн е дъщеря на Мичико, той не можеше да разбере какво може да търси тя при Майкъл Дос. Никак не му харесваше мисълта, че на Мауи става нещо, което е извън неговия контрол.
— Каква е твоята оценка на ситуацията? — попита в мембраната той.
— Не се доверявам на Масаши — бързо отвърна Уде. А Шина се запита дали да се довери на един такъв отговор, плод повече на емоциите, отколкото на здравия разум. Шина не обичаше емоциите, те променяха всичко наоколо — като цветен филтър, поставен върху обектива на фотоапарат. А Уде продължаваше: — Когато съобщих на Масаши за появата на Илайн, реакцията му беше много странна. Сякаш не искаше да говори по този въпрос. Сякаш вече знаеше, че тя е тук…