— Това е дълга история — отвърна Майкъл и дружески го плесна по рамото. — Не сме се виждали повече от пет години! — извърна се към Илайн и поясни:
Ние със Стик бяхме съученици в школата за бойни изкуства…
— Бяхме откачени хлапаци — кимна Стик и се дръпна встрани: — Хайде, влизайте… Как го казваха в Щатите? „Моят дом е и ваш дом“…
Апартаментът на Стик представляваше голямо помещение във формата на буква L, в късата част на която се намираше спалнята му. Освен него имаше само килер, малка кухня и баня. По американските стандарти помещенията бяха наистина миниатюрни, но по японските съвсем не беше така.
— Страшно се зарадвах, като ми позвъни от летището — рече Стик. — Рядко се отбиваш насам… не обели нито дума за плачевното състояние на дрехите им, нито пък се учуди от липсата на какъвто и да било багаж. Стик не се учудваше на нищо в този живот. — Казвайте сега какво да ви предложа — бодро продължи той. — Нещо за кльопане или ще му ударим по едно?
Видял изражението на Илайн, Майкъл весело се разсмя.
— Така си говори, не трябва да му обръщаш внимание — поясни той. — Цялото си време прекарва в Шинжуку, в компанията на разни американци…
— Обичам всичко, свързано с Америка — гордо добави Стик. — Мечтата на живота ми е да си купя открит „Корвет“, модел 61-ва година. За предпочитане бял, с червени кожени седалки. Ще мина по Гинза, ще дъвча огромен „Биг Мак“ с пържени картофки и ще си къркам кока-кола!
Илайн се разсмя.
— Стик работи като преводач в американското посолство — добави Майкъл.
— Гадна работа, но все някой трябва да я върши — кимна домакинът. — А на онези копелета много им харесва, че ползвам всички идиоми, дори такива, които и те още не са чували… — побутна ги към широкия диван и добави: — Е, какво да бъде? Бира, кока-кола? Лицето ти е направо на кайма, Майк… Затова ти препоръчвам един скоч, най-доброто болкоуспокояващо…
— Добре — кимна Майкъл. — Имаш ли нещо против, ако проведа един международен разговор?
— Използвай ей онзи телефон — махна по посока на нишата Стик.
Майкъл изкачи трите дървени стъпала и седна на тънкия футон, издигнат на около метър от нивото на нишата. Набра номера на Джонас, допря слушалката до скулата си и се намръщи от болка.
— Ало?
— Там ли е Джонас?
— Кой се обажда?
— Майкъл Дос. Обаждам се от Токио. Мога ли да говоря с чичо си, моля?
— Майкъл, тук е твоят дядо Сам — отвърна генерал Хадли, настанил се зад бюрото в кабинета на Джонас. Беше заел това място в момента, в който неговите екипи проникнаха в сградата на БЕМТ. Малко след тях пристигна и линейката, дежурните лекари направиха всичко възможно да върнат Джонас към живота. — Съжалявам, че ще го чуеш от мен, но Джонас почина… Преди около час получи инфаркт. В момента съм в неговия кабинет и преглеждам документите…
Майкъл стисна клепачи, но сълзите си намериха път към скулите му. Какво ще правя без чичо Сами, простена душата му.
— Майк?
— Да.
— Добре ли си? Доста дълго мълчиш… Зная, че тази новина е шок за теб…
— Просто си мислех — промърмори Майкъл.
— За Джонас, нали? — прочисти гърлото си генерал Хадли. — Виж какво, момчето ми. Предстои ми страшно много работа… Но това, което искаше да кажеш на Джонас, можеш да го кажеш и на мен…
Майкъл си спомни опасенията на Джонас за закриването на БЕМТ. Но какво значение имат сега те? Джонас е мъртъв!
— Майк! Ако имаш да предадеш нещо важно, сега му е времето!
И Майкъл започна. Разказа на дядо си всичко, което се беше случило до този момент. Включително и за съществуването на документа Катей. Когато свърши, насреща настъпи продължително мълчание.
— А Одри? — обади се най-сетне генералът. — Успя ли да я откриеш?
— Не — отвърна Майкъл. — Но успях да науча, че е прехвърлена в Япония. Ще я открия, никой не може да ми попречи. И ще я прибера у дома, Сам. В това можеш да бъдеш напълно сигурен…
— Убеден съм, че ще направиш всичко възможно — рече Хадли. — Вече прегледах записките на Джонас, които се отнасят до твоята мисия… — помълча малко, после добави: — Искам да зная… Не, трябва да зная дали ще продължиш с изпълнението на задачата, синко! Давам си сметка, че не си професионалист, давам си сметка, че нямам право да искам каквото и да било от теб, още повече че си член на моето семейство. Но баща ти е мъртъв, ето че и Джонас си отиде… Ти си единствената ни надежда. Трябва да откриеш документа Катей, това е от жизненоважно значение за нас. Ако всичко, което ми разказа, е вярно, този документ ще се превърне в основен лост за уреждане на отношенията ни с Япония!