— Какво говориш? — смаяно попита Майкъл. — Какви отношения имаш предвид?
— Отношения на най-високо правителствено равнище — отвърна генералът. — Разкритията на тайните им планове е немислимо, Япония ще изгуби голяма част от международния си авторитет. Ето защо, с помощта на въпросния документ, ние ще можем да ги принудим да се завърнат на масата за преговори. А вероятно и да ги откажем от намеренията за тотална търговска война. Това беше целта на Джонас, това е и моята цел. За съжаление времето ни е малко, Майк. Беглият прегледна документацията на БЕМТ беше достатъчен за установяването на един тъжен факт — в централата действа добре прикрит съветски агент, при това в продължение на години. Това беше една от основните причини за моето предложение да прекратим дейността й.
Но едва сега съм напълно наясно със състоянието на нещата. В моето предложение за закриване се говори за вражеско проникване в БЕМТ приблизително от шест години насам. Джонас обаче, непосредствено преди смъртта си, е успял да разкрие, че агентурата на противника действа тук от десетилетия… Според мен вече е имал съвсем определени подозрения, но за съжаление ги отнесе заедно със себе си…
— След като Джонас е успял да открие конкретни доказателства, ти също ще успееш — отвърна Майкъл. — Предполагам, че няма да оставиш нещата така нали?
— Не съм сигурен дали има смисъл да продължавам — отвърна Хадли. — Поне по този път… Шпионинът е успял да ликвидира цялата информация за агентурната ни мрежа на съветска територия, включително информаторите и замразените агенти. Възстановяването на тази информация е от жизненоважно значение за нас. По всичко личи, че този човек вече е избягал с това, което е докопал тук… Най-вероятно вече се намира отвъд Желязната завеса.
— И това слага точка, така ли? — с недоверие попита Майкъл.
— А какво да направя, синко? — въздъхна генерал Хадли. — Да им обявя война? Понякога човек трябва просто да преглътне загубата, да извлече поука от грешките си и да продължава напред… — отново прочисти гърлото си и добави: — Единственият светъл лъч в тази бъркотия е надеждата, че ти ще съумееш да откриеш документа Катей. Моля те, Майк, донеси ми го! Просто нямам думи да ти обясня какво значение има това за всички нас! По всяка вероятност този документ ще се окаже единственото ни спасение.
Доковете Такашиба. Ослепителни прожектори осветяваха мътната водна повърхност, милиони мушички ги атакуваха в самоубийствен порив. Светлината подскачаше по малките вълни, водата ту проблясваше, ту се превръщаше в непрогледно черна подвижна грамада.
Над пристаните имаше леки изпарения, бетонът мазно блестеше. И тук, както в центъра на града, оживлението не стихваше. Околните улици бяха задръстени от камиони с тежки ремаркета — Токио беше известен със строгата забрана за движение на товарни коли през деня. Бодната площ на пристанището беше претъпкана с тежки танкери и товарни кораби, всички ярко осветени и кипящи от живот. Екипажите разтоварваха суров петрол за рафинериите, стоки на едро за многобройните складове, които щяха да бъдат на пазара още с раждането на новия ден.
Не беше трудно да заблудят пазачите, оставени от Масаши. Мичико повика домашните си помощници в банята, накара една от тях да облече нейните дрехи и я изпрати в спалнята си. Придържаше я другото момиче.
— Няма да си показвате носа навън — предупреди ги тя. Пазачите на Масаши никога не влизаха в нейната част от къщата, задоволяваха се да я наблюдават отвън. — Легни си и ме чакай да се върна — добави тя към преоблеченото момиче. „Това трябва да стане преди часа за закуска“, предупреди Жожи тя. Тогава пазачите изпращаха някоя от прислужниците да я събуди.
Заваля като из ведро в момента, в който Жожи и Мичико слязоха от колата. Той вдигна яката на шлифера си, хвана я под ръка и бързо закрачи по тротоара. Остави Мичико да го чака в колата повече от четвърт час, искаше да провери подробно обстановката в района. Накрая прекъсна самотната си разходка и се върна да я вземе, усетил нарастващото й нетърпение.
Улицата беше пуста. По платното профучаха няколко тежки камиона. Никой не спря, никой дори не намали ход. Жожи насочи вниманието си към сградата, в която неотдавна двамата с Шозо бяха водили битка с Дайзо. Всичко изглеждаше нормално.