Плъзна се напред, тялото му се извиваше като гущер покрай влажната стена. Внимателно надникна иззад рамката на вратата. Видя Мичико, притиснала здраво Тори до гърдите си. Пред нея стоеше Масаши, в ръцете му проблясваше катана.
— Причиняваш ми огромни неприятности! — изръмжа оябунът, думите му долетяха ясно до ушите на Жожи. — Присъствието ти тук е необяснимо, не мога да разбера как си успяла да откриеш къде държа внучката ти… — раменете му се свиха: — Всъщност, това вече няма значение… Признавам, че сериозно те бях подценил. Сега трябва да поправя грешката си. Сроковете ме притискат, операцията навлезе в решителната си фаза. Не мога да позволя на никого да ми попречи, дори на своята природена сестра! Нещата трябва да се изяснят веднъж завинаги, а начинът за това е само един!
Пороят с грохот обливаше дървения покрив на храма. Намираха се в северните предградия, наоколо тъмнееха високи дървета.
Майкъл паркира колата близо до храма, очите му внимателно опипаха тъмните постройки. Имаше чувството, че се е върнал у дома. Цуйо беше наблизо, душата му се изпълни с нетърпение, тялото му започна да се налива със сила. Въпреки многобройните рани, въпреки умората. Остави мотора да работи, иначе стъклата веднага щяха да се замъглят.
— Трябва да ми разкажеш всичко, Илайн — промълви той. — Защо не искаше да науча истинското ти име?
— Наистина ли искаш да чуеш всичко? — попита тя, внезапно разбрала, че чувствата й към този човек неусетно са променили душата й. В негово присъствие тя забравяше всичко: дълг, обстоятелства, семейство. Самата същност на „гири“. Господи, сигурно полудявам, затвори очи тя. Попаднала съм в ужасен капан, сърцето ми се разкъсва между страха за дъщеря ми и любовта към този мъж! Не зная какво да правя. Моля те, Господи, спаси ме!
— Винаги искам да зная истината — отвърна Майкъл. — Особено за теб. Но по всичко личи, че ти не си в състояние да я разкриеш…
— Защото на теб ти трябва прост и ясен отговор — промълви тя, напрегнала до крайност душевните си сили. — Такъв, какъвто героинята от някой филм би предложила на своя партньор. Едно изречение, след което всичко става просто и ясно. Но реалният живот не е хербарий. В него има стотици нюанси, хиляди неизречени неща…
Главата й беше извърната встрани, очите й се рееха в мрака. Майкъл разбра, че дълго е мислила над думите, които се готвеше да произнесе сега. Много му се искаше да й помогне, да направи по-малко болезнен този миг. Но не знаеше как.
Най-накрая тя тихо проговори:
— Не ти казах фамилното си име, защото не бях сигурна, че трябва да ти се доверя…
Майкъл смаяно я изгледа. Изведнъж му се прииска да я сграбчи за раменете и яростно да изкрещи: Да ми се довериш?! Аз съм този, който се съмняваше в теб!
— Казаха ми да ти се доверя, но аз продължавах да изпитвам съмнения… Никой не можеше да знае кому си верен… На баща си, на Джонас Самартин?… Или на някой друг, когото изобщо не познаваме?
Майкъл изведнъж видя лабиринта в душата й; видя това, което само преди броени секунди беше пълна мъгла — както Илайн, така и той самият са като две слепи мишлета, които правят напразни опити за ориентация в територията на врага. „Господи, как все още не сме се разкъсали?“, смутено се запита той.
— Говорили са ти за мен, очевидно познаваш и чичо Сами — промълви на глас той. — Поясни се, ако обичаш…
— Ето тук се напластяват сенките — въздъхна Илайн и хвана ръката му. — Нито един син не би искал да чуе това, което ще чуеш ти, Майкъл… Но ти искаш истината и ще я получиш…
Очите й бяха огромни, той имаше чувството, че потъва и се разтваря в тях. По-късно, когато възстановяваше този момент в съзнанието си, Майкъл ясно осъзна магнетичната сила на тези очи, това до известна степен му помогна да преодолее шока, болката и недоверието…
— Истината е, че твоят баща и моята майка са били любовници — прошепна Илайн.
Майкъл очакваше да чуе всичко друго, но не и това.
— Какво? — механично попита той, опитвайки се да запълни поредната пропаст на мълчанието.
— Запознали са се през 1946 година — продължи все така тихо Илайн. — Работили са заедно по времето, когато баща ти е бил в ЦРГ. После вторият й баща — Ватаро Таки, забранил на мама да се среща повече с Филип Дос.
— И това е всичко, така ли? — попита Майкъл с нескрито облекчение в гласа. — Всичко е отдавна приключено и забравено.