Това им отне целия предобед. Карск шеговито подхвърли:
— Никога не съм допускал, че обиколката на магазините е толкова уморителна работа.
— Какво говориш? — погледна го с искрена изненада Лилиан. — Та ние едва се разходихме, дори не сме обядвали!
— Щях да се чувствам далеч по-добре, ако бяхме седнали да похапнем някъде, вместо да тичаме като луди из бутиците — отвърна Карск.
— Я не ставай глупак! — отряза го Лилиан. — Сега ти си най-добре облеченият шпионин в Европа!
— Не говори така — намръщи се той.
Лилиан избухна в смях.
— Трябва да си видиш физиономията! Наистина трябва! — той спря да се погледне в една витрина, но тя размаха ръце: — Късно е, изражението ти вече го няма…
— Положително няма да облека дори половината от нещата, които накупихме — въздъхна Карск.
— Ще ти свършат работа — успокои го Лилиан. — При това много добра.
Карск отново въздъхна. Даваше си сметка, че наистина си пада по капиталистическите глезотии и жена му е права — Европа наистина е неговата най-скъпа любовница. Което означава, че я предпочита пред Русия. И което не означава, че не обича родината си.
— Няма ли да похапнем? — попита той. — Или да изпием по нещо… Поне такива бяха намеренията ми, когато ти звъннах сутринта…
— Където кажеш.
Взеха метрото, тъй като по това време на денонощието беше почти невъзможно да се намери свободно такси. Шофьорите се сменяха.
Карск избра най-добрия марокански ресторант в града. Намираше се на дълга, тясна и слабо осветена улица, запълнена предимно с хлапета, които пушеха цигари и правеха балони от дъвка. Карск се чувстваше уверен в себе си, тъй като голяма част от секретните си срещи провеждаше именно тук. Качеството на храната не го тревожеше особено — от всяко ястие той така и така получаваше киселини.
Собственикът беше дебел арабин с мазно лице, но чисти и спретнати дрехи. Най-голямото удоволствие в живота му очевидно беше да приветства своите постоянни посетители. Карск винаги получаваше дискретна масичка в някой от ъглите на салона. Както обикновено той седна с лице към вратата и поръча напитки.
— Сега вече изпитвам истинско удоволствие да бъда в твоя компания — усмихна се Лилиан и докосна ръката му. — С тези дрехи си наистина привлекателен европеец. Tu es très chic, mon coeur.
— Merci, madame.
Напитките пристигнаха, двамата се облегнаха назад и бавно отпиха, наслаждавайки се на спокойствието.
— Моите хора проявиха материала, който ми достави — подхвърли Карск.
— И? — попита с преднамерена небрежност Лилиан. — Отговаря ли на очакванията ти?
— И да, и не…
— Как така? — объркано примигна тя.
— Данните са точно онези, от които се интересувахме — отвърна Карск. — Секретна информация за дейността на БЕМТ в Съветския съюз. За пръв път успяваме да проникнем толкова дълбоко в архивите на американското разузнаване. Но това е всичко, очаквахме поне десет пъти повече… Твоят материал е само намек за нещо важно и вълнуващо…
— Зная.
Карск замълча и изчака главата му да се проясни. Дясното му слепоочие пулсираше, а това беше сигурен признак за рязко покачване на кръвното му налягане.
— Какво искаш да кажеш с това? — тихо попита той.
— Много просто — усмихна се Лилиан. — Дадох ти точно това, което исках да ти дам. Нима си очаквал да получиш това, което искаш, просто ей така? Рискът за личната ми сигурност беше огромен, освен това трябваше да взема и важното решение за тотална промяна в живота си… Вече не мога да се върна в Америка. Разбрах това в момента, в който поиска от мен тази информация… Ти също, нали? Затова трябва да очакваш и известни условия…
Карск се наежи, спокойното настроение и питието бяха забравени.
— Очаквах… — гласът му развълнувано изтъня и прекъсна, наложи се да започне изречението си отначало. — Мислех, че вършиш всичко това от чувство за дълг!
— Чувство за дълг ли? — почти му се изсмя Лилиан.
— Точно така! — вдървено отвърна той. — Аз притежавам чувството за идеологическа правота, мислех, че и ти изпитваш същото… Ние водим война. Без да използваме войски и оръжия, водим война на мисленето. И крайната ни цел е пълното освобождение на работниците от експлоатацията на шепа привилегировани люде!
— Я стига! — остро го прекъсна Лилиан. — Още малко и ще вземеш да размахваш призраците на Маркс и Енгелс пред лицето ми! Дълбоко грешиш, ако мислиш, че съм приела да работя за теб по идеологически причини!