— Подпиши се под този договор — каза Лилиан. — Зная, че имаш съответните пълномощия.
Той изненадано я погледна.
— Наистина зная — кимна тя. — Както и всичко останало около теб, Евгений. Дори факта, че изобщо нямаш сестра на име Мими. Нямаш никаква сестра. За срещата си с мен прибягна до услугите на опитен агент на КГБ. Защото не беше сигурен в мен, особено след внезапното ти бягство от Токио. Да, ти успя да се спасиш от Филип и Джонас благодарение на моето обаждане. Но изгуби контакт с мен. И не би могъл да си сигурен в моите убеждения след толкова много години, нали? Затова реши да се възползваш от услугите на Мими. Тя трябваше да ме прослуша, а едва след това да осъществи връзката между нас.
Очите на Карск станаха стъклени, едва сега започна да си дава сметка, че е бил надигран.
— Откога знаеш, че те използвам?
— Веднага след първата ми среща с Мими. Върнах се във Вашингтон и те открих в компютъра на БЕМТ.
Той си помисли, че желанието й в крайна сметка не е чак толкова неизпълнимо. Умът на тази жена беше наистина изключителен, току-що доказа, че секретната работа е в кръвта й сякаш по рождение.
— Добре — въздъхна Карск, извади писалка и сложи подписа си под трите копия на документа.
— Две са за мен — протегна ръка Лилиан.
— А третото? — погледна я той.
— Ще бъде изпратено в една от банките на Лихтенщайн. Швейцария отпада. Напоследък там имат едно наум по отношение на шифрованите сметки. Ако ти или някой от твоите хора решите да хитрувате, копия от този договор ще бъдат разпратени до всички водещи вестници в света.
— И какво от това? — засмя се той.
— Сам по себе си този договор наистина не доказва нищо — кимна тя. — Но прибавен към известни неоспорими доказателства, които притежавам, той ще има опустошителен ефект. Мога да докажа, че именно ти си убил Харолд Мортън Силвърс полковник от армията на САЩ и ръководител на Централната разузнавателна група в Далечния изток! — замълча за момент, тъй като й се стори, че Карск всеки момент ще повърне. После поклати глава и тихо добави: — Да, Евгений, единствена аз зная това… Просто защото те познавах далеч по-добре от Филип и Джонас. Знаех къде точно си бил в нощта на убийството на Силвърс. И ако нещо се случи с мен в Москва, това ще стане известно на всички. След което животът ти ще е свършен. Джентълменските правила, по които играете вие, шпионите, ще бъдат изхвърлени през прозореца. Американците няма да се успокоят, преди да те открият и ликвидират… — от устата й се откърти тежка въздишка: — Но защо трябва да се отдаваме на такива тъжни размишления. — Кимна по посока на втория комплект документи и добави: — Има още някои неща, които се нуждаят от твоето внимание.
Карск отново надяна очилата си. Прочетеното го остави почти без дъх, ръцете му видимо започнаха да треперят.
— Това е чудовищно! — втренчи се в нея той. — Не можеш да го искаш от мен!
— Но го искам!
— Защо?
— Обичаш ли я, Евгений? Обичаш ли жена си.
— Разбира се. Даже я обожавам!
— Това не е отговорът, който очаквах от смел боец като теб — поклати глава тя. — По-скоро ми прилича на реплика, която би подхвърлил един обикновен банков чиновник…
— Но това е истината, нищо повече!
— Следователно ще трябва да променя не само начина ти на обличане — въздъхна Лилиан. Хайде, Евгений, подписвай! Така ще получиш много повече от славата, която ще ти донесе най-големият шпионски успех в историята на Съветския съюз! — на устата й се появи бледа усмивка: — Ще се разведеш с жена си и ще имаш мен!
— Да се разведа с жена си? — Карск никога не беше мислил по този въпрос, това му се струваше напълно абсурдно. Дребните лъжи по отношение на личния си живот подхвърляше именно за да избегне подобни кризи. Едва сега разбра колко дълбоки са промените в живота на Лилиан.
Тя сякаш отгатна мислите му:
— Ще бъдем заедно, връзката ни до този момент беше наистина разкошна… Аз обичам Париж не по-малко от теб, дори нещо повече — открих, че го обичам само когато съм с теб… Фактът, че играехме разни игри, нямаше никакво значение. Той само изостряше сетивата ни по време на тези чудесни парижки срещи, с положителност придаваше допълнително очарование на интимния ни живот… — взе ръцете му в своите и добави: — Но ще ти призная, че вече се уморих да бъда сама, Евгений… Искам да имам власт, ще я получа от теб… Не се заблуждавам и зная, че това няма да е достатъчно… Ще ръководя свой отдел в КГБ, ще стана член на Политбюро. Но в крайна сметка пак ще бъда жена. Никой мъж в Русия не би могъл да ми даде това, което искам… Освен теб, Евгений… Искам те, ти си част от сделката!