— Много добре — проблеснаха очите на онзи. — Остави я тук, близо до краката на този смахнат… За да може да ми я подаде…
Майкъл се подчини.
— Вземи я! — просъска бандитът и отдръпна ножа от гърдите на свещеника. Зад него се мерна неясна фигура, от дрехите й капеше вода.
— Не го наранявай! — умолително се обади Майкъл.
— Млък! — ухили се бандитът и леко кимна с глава: — Кажи на момичето отзад да не прави повече движения, иначе ще го изпръскам с кръвта на тоя поп!
— Няма да мърдам — обади се с разтреперан глас Илайн.
Бандитът помръдна глава по посока на Майкъл:
— Видях, че уби единия от моите хора… Къде е другият?
— Отвън, при колата — отговори Илайн. — Лежи със счупен врат.
— Сега ще взема кутията — промърмори онзи. Действаше изключително умно, тялото му беше изпънато като струна. Очевидно не искаше да допусне никаква грешка.
Майкъл пристъпи към кутията и се наведе.
— Не ти — спря го бандитът. — Момичето — доловил моментното колебание на Майкъл, той тихо просъска: — Една десета от секундата ми е достатъчна, за да отнема живота на стареца!
Острието на кинжала опасно проблесна и се опря в гърлото на свещеника.
— Кутията!
Илайн я побутна към прага, едновременно с отстъплението на стройния мъж. Кинжалът отново блесна, натискът върху гърлото на свещеника видимо се усили.
— Сега ела тук!
Илайн направи крачка напред и потъна в мрака.
Майкъл видя как ножът се отдели от гърлото на свещеника и се премести върху шията на Илайн. После двамата изчезнаха в дъжда.
— Тихо! — прошепна Жожи в ухото на Одри. — Стой мирна, иначе ще издадеш и двама ни! — кракът му ритна вратата. — Не се плаши, зная коя си… Аз съм твой приятел.
Изгубил Тори и Мичико в лабиринта от коридори и неосветени помещения, Жожи изпадна в паника. Беше се придържал прекалено далеч от хората на Масаши, страхуваше се да не бъде открит.
После започна да се лута. На два пъти избягна бойците на Масаши в последния миг, изобщо не разбра как се беше озовал именно в този коридор. Видя пазача пред вратата и сърцето му пропусна един такт. Беше убеден, че провидението го е довело до стаята, в която Масаши е заключил Мичико и нейната внучка.
Успя да се справи с боеца, но вратата се оказа заключена. Ловко преодоля ключалката и пристъпи прага. Очакваше да види Тори и своята природена сестра, но вместо това се оказа лице в лице с дъщерята на Филип Дос. За нея беше чувал от Мичико, познаваше лицето й от снимките, които сестра му ревниво пазеше.
— Няма да ти сторя нищо лошо — продължи с успокоителен тон той. — Ей сега ще дръпна ръката си от устатата…
Стори го, после обърна Одри към себе си и бързо й обясни кой е и какво прави тук.
Одри внимателно слушаше, на лицето й бавно започна да се изписва ужас.
— Масаши е враг на баща ми? — прошепна тя. — Но той твърдеше точно обратното!
— Излъгал те е — въздъхна Жожи. — Брат ми много го бива в лъжите!
Одри отстъпи крачка назад.
— Единият от вас лъже — кимна тя. — Проблемът ми е да разбера кой…
Жожи помисли за миг, после кимна с глава:
— Разбирам те напълно. Имам една идея. Остани с мен до момента, в който открием сестра ми Мичико. Масаши я държи затворена някъде тук заедно с внучката й Тори… Всъщност той беше отвлякъл Тори, за да принуди семейството ни да му се подчинява… Моля те. Мичико положително ще намери начин да ти докаже, че говоря истината!
Тези думи й се сториха напълно разумни. Жожи предлагаше две неща, от които Одри изпитваше огромна нужда: свобода и възможност за обмисляне на следващите си стъпки.
— Добре — кимна тя. — Дотолкова мога да ти се доверя. Което не означава, че ти вярвам докрай…
— Съвсем справедливо — поклони й се Жожи. — Ела.
Масаши се подписа за получаването на пратката. Куриерът запали мотоциклета си и бързо изчезна. Пакетчето беше малко, побираше се изцяло в шепата му. Върху опаковката имаше червен печат с надпис: „КРАЙНО СПЕШНО! ДА СЕ ОТВОРИ НЕЗАБАВНО!“ Масаши изпълни предписанието. Пакетчето съдържаше една аудиокасета и нищо повече. Нямаше бележка, нямаше и надписи върху касетата.
Масаши кимна на Каеру да го последва и се насочи към кабинета си на третия етаж. Там седна зад бюрото и включи портативен касетофон.
Гласът говореше руски с подчертан акцент. Масаши беше сигурен, че го познава, но не можеше да се сети откъде. Протегна ръка и спря касетофона.