— Ти знаеш руски, превеждай! — заповяда на Каеру той.
— Това е запис на международен разговор — започна Каеру. — Гласът иска да говори с човек на име Евгений Карск, генерал…
— В руската армия? — присви очи Масаши.
— Не, генерал от КГБ.
— КГБ? — учуди се Масаши. Какво ли има на тази касетка?
Каеру слушаше напрегнато, главата му се приведе на сантиметри от репродуктора.
— От казаното до тук личи, че този Карск е един от шефовете на КРО — контраразузнавателния отдел на КГБ… Но какво общо имаме ние със съветските шпиони?
— Ако не се брои огромното ми желание да ги изтребя до крак — абсолютно нищо! — отвърна Масаши. Пръстът му освободи бутона за пауза и разговорът продължи. Този път говореше човекът отсреща.
— Съобщават, че по това време на нощта Карск е у дома си — преведе Каеру. — Ще прехвърлят разговора там…
От репродуктора се разнесе остро писукане, последвано от електронни сигнали. После някой каза на японски:
— Моши-моши (Здравей).
— Търсих те в службата — поясни първият глас. И Масаши го позна — това беше гласът на Козо Шина!
Масаши и Каеру мълчаливо се спогледаха. Разговорът между Шина и Карск продължи — разговор между стари и добри приятели. Обсъдиха плановете си за ликвидиране на клана Таки, после уточниха условията на сделката, която трябваше да доведе икономиката на САЩ до пълна разруха. Накрая обърнаха внимание и на сложната игра, чрез която Жожи и Масаши би трябвало взаимно да се унищожат.
— Шина е агент на КГБ! — просъска с побеляло от гняв лице Масаши. — Долен негодник! — замахна с ръка, хартиите от бюрото му полетяха към пода.
— По-скоро работи с КГБ — внимателно подхвърли Каеру.
— Идиот! — кресна Масаши. — Никой не може да работи с КГБ! — тялото му трепереше, вече почти не беше в състояние да се владее: — Руснаците са майстори на манипулацията! Баща ми използваше цялата мощ на клана, за да се бори с тях! Прилошаваше му само при мисълта, че някога могат да стъпят на японска земя! — юмруците му се стовариха върху бюрото, дървеният плот изкънтя: — А сега се оказва, че аз едва ли не съм техен съюзник! Не, това вече е прекалено!
— Този човек ти внуши да убиеш Хироши, същото се опитва да стори и по отношение на Жожи — промълви Каеру, без да сваля очи от лицето на господаря си, в очакване на нов гневен изблик: — Шина те е използвал за свои цели… А руснаците улучват с един куршум два заека. Използват ни за превантивен удар срещу вечния си враг Китай, в същото време постигат една стара своя мечта — да стъпят на японска земя! След ядреното нападение Шина ще разчита единствено на тях, за да се закрепи на власт тук, в Япония. Но те знаят прекалено много за неговите машинации и ще бъдат в състояние да изнудват Джибан… А именно Джибан ще бъде управляващата сила в нова Япония…
— От което следва, че нова Япония ще бъде управлявана от КГБ — мрачно кимна Масаши и започна да крачи напред-назад като затворен в клетка звяр. — Това аз няма да позволя! Ще убия Шина и ще осуетя коварните им планове!
— Надявам се, че наистина си готов за това — загрижено го погледна Каеру. — Просто защото друг изход няма!
— Считай, че Козо Шина вече е труп! — изсъска Масаши. — В момента е тук, на територията на склада, уточнява нещата с ядрените специалисти на Нобуо… Не успях да го накарам да си отиде и зная защо… Той просто чака появата на Илайн… — очите му се насочиха към бъркотията на килима, резултат от необузданата му ярост. Наведе се и извади касетата от счупения магнетофон, гласът му прозвуча много по-спокойно от преди: — Много ми е любопитно кой праща тази касета… — очите му се заковаха върху лицето на Каеру, в зениците им проблеснаха победоносни пламъчета: — Май наистина ще се окаже, че над мен бдят безсмъртните духове на дедите ми!
До храма се стигаше само по един път, тесен и изпълнен с остри завои, вкопан високо в снагата на непристъпната планина. Майкъл натискаше педала докрай, за ориентир му служеха бледите стоп светлини на колата на бандита. Караше без фарове, всеки момент очакваше да катастрофира.
На места дъждът беше предизвикал свличания, асфалтът беше покрит с камъни и кал. Натъкнал се на първото от тях, нисанът на Майкъл опасно се подхлъзна и поднесе встрани. Той скочи на спирачките, но поднасянето продължаваше. Светкавично превключи на ниска предавка, гумите намериха сцепление с настилката в последния момент, колата с рев се върна на пътя.