— Хайде, опитай! — ухили се Масаши, острието на катаната му отново проблесна във въздуха.
Душата на Илайн се сгърчи от омерзение. Обърна се и напусна помещението, без да поглежда към безжизненото тяло на Майкъл. Последва я саркастичният смях на Масаши.
Спусна се по някаква стълба, пое по друга. Не виждаше къде стъпва, не знаеше къде отива. Спъна се и падна в ъгъла на някакъв коридор, сърцето я болеше. Съзнаваше, че каквото и да върши, то е погрешно. Пропито от зло. Къде изчезна блестящата, благородната цел на боеца? Няма такива неща в живота, всичко е легенда… Реалността е груба и жестока.
„Нима наистина мога да бъда част от надеждите и мечтите, запита се безмълвно тя. Ако това е бъдещето, за което съм била предопределена, аз не искам дори да го поглеждам!“
Измъкна катаната от ножницата, обърна я с дръжката навън, острието опря в долната част на корема й. Душата й се разкъсваше от чувството за вина, примесено с „гири“. Ако остане безучастна тук, любимият човек ще бъде унищожен. А с него и родината й. А ако събере кураж и се върне в стаята, в която Масаши се готви да ликвидира Майкъл, ако забие катаната си в гърлото му, тя ще бъде сигурна, че убива и собствената си дъщеря. Смъртта я обграждаше отвсякъде, смъртта я викаше. Тя беше единственото й спасение. „Аз съм облекчение, шепнеше тя. Аз нося спасението от болки, страдания и отговорност… В моите ръце дългът се превръща в сън, аз съм спокойствието и тишината, вечния покой на забравата…“ Свободата махаше с ръка отвъд мрака, душата на Илайн се изпълни с копнеж.
А тялото й се приготви за смъртта.
„Ако попаднеш в ръцете на врага, устата ти трябва да остане затворена — инструктираше го от висок подиум чичо Сами. — Информацията е смърт, синко… Такава е нашата работа…“ Приличаше на английска овчарка, приличаше на Нана — стражевото куче от „Питър Пан“, което бдеше над децата на семейство Дарлинг.
Каква е тази работа, искаше да узнае Майкъл, удобно отпуснат в леглото си.
Чичо Сами вдигна лапи от катедрата. Това не бяха лапи на английска овчарка. Черни и с дълги нокти, те приличаха повече на лапите на доберман… Звярът изръмжа и се приготви за скок…
Той простена и се надигна. Клепачите му потрепнаха и се отвориха. Погледът му потъна в очите на Масаши.
Връх Фуджи гордо се издигаше в средата на помещението, околностите му блестяха все така ослепително. Майкъл примигна, капчиците кървава пот се отстраниха от клепачите му. Вече можеше да вижда.
Масаши постави кутийката на масата и се наведе напред. Майкъл направи опит да се отдръпне, но не можеше дори да помръдне.
— Имало едно време трима братя — прошепна японецът. — Първият загинал в бой за славата на своя оябун, вторият го последвал… — омразата бликаше от очите на Масаши, правеше ги воднисти и някак безцветни: — Дошъл ред и на третия брат да се хвърли в бой за славата на своя оябун. Той го сторил с желание, също като братята си. Но преди това се заклел, че ще отмъсти за смъртта им…
Очите му се превърнаха в очи на вълк, хищни и безмилостни.
— Твоята задача беше да ни заведеш при тази кутия — пръстите му докоснаха белия плат на кърпата. Ти я изпълни и вече е време да умреш.
Майкъл погледна оцъклените очи насреща си и разбра всичко. Този човек наистина щеше да го убие. От Цуйо, своя любим сенсей, беше научил да прави разлика между заплаха и действителни намерения.
Масаши развърза възела и вдигна капачето. В продължение на една безкрайно дълга секунда лицето му остана напълно безизразно. Пръстите му леко повдигнаха навития на руло пергамент, очите му внимателно опипваха печата.
— Документът Катей — доволно въздъхна той, блесналите му очи се спряха върху лицето на Майкъл. — Сега вече разполагам с всичко. Най-сетне ще бъда в състояние да подчиня Козо Шина. Старият мръсник е сключил съюз с КГБ, възнамеряваше да ме продаде на руснака Евгений Карск в момента, в който се възползва от армията на клана Таки. Но аз успях да го надхитря, документът Катей е в ръцете ми. Без него Шина е загубен, от ръцете му ще се изплъзне контролът над Джибан… А ако иска да го задържи, ще трябва да разчита само на мен.
— Къде е сестра ми? — тихо попита Майкъл. — Къде е Одри?
Масаши остави документа на масата.
— Вече нямам нужда от теб — изръмжа той, сграбчи реверите на Майкъл и го придърпа към голямата печка „хибаши“. Вдигна медното капаче, лицето му стана алено от блясъка на разгорелите се въглени.