— Време е да умреш!
Одри първа забеляза сгърчената фигура на Илайн в ъгъла.
— Това тя ли е? — попита. — Това ли е Мичико?
Жожи се закова на място, очите му се насочиха към ъгъла на коридора.
— Господи! — прошепна той. — Това е Илайн, нейната дъщеря! Какво ли прави тук? — в същия миг видя блясъка на дългото острие, нададе отчаян вик и се втурна напред.
— Махай се! — проплака Илайн. Беше сигурна, че това е Масаши, че идва да й отнеме и последната проява на воля. — Вече съм мъртва!
Одри настигна Жожи и решително го блъсна настрана. Видяла отчаяното лице на Илайн, тя изведнъж, по силата на някакво шесто чувство, разбра какво трябва да стори.
— Отдръпни се, Жожи! — извика тя. — Скрий се зад ъгъла, иначе с нея е свършено!
Изчака Жожи да се оттегли и се наведе над Илайн. Сърцето болезнено блъскаше в гърдите й, даваше си ясна сметка, че гледа право в лицето на смъртта. Чертите на Илайн бяха изопнати като на мъртвец, кожата й блестеше в странно сияние.
Одри се парализира от ужас. В главата й нахлуха спомени. Някога, преди много години, Майкъл й беше разказал за онази буря в планините на Йошино. Сега в ушите й отново прозвуча гробовният глас, с който брат й разказваше за Сейоко, отнесена от вятъра в бездънната пропаст. Беше описал в подробности лицето на момичето, но Одри не успя да го разбере. Едва сега всичко й стана ясно. Господи, помисли си тя, как изобщо е успял да запази съня си след всичко това?
— Илайн.
— Коя си ти? — уморено прошепна Илайн. — Махай се от тук!
Отчаяно опитвайки се да си спомни всичко, което Майкъл й беше разказвал за Япония, Одри бавно се отпусна на колене. Не повече от метър я делеше от тялото на Илайн.
— Аз съм сестрата на Майкъл Дос — тихо промълви тя. — Познаваш ли го?
В очите на Илайн блесна живец, погледът й бавно се фокусира върху лицето на Одри.
— Господи! — тихо възкликна тя. — Значи още си жива! Е, поне теб не съм успяла да унищожа… — от гърдите й се откърти тежка въздишка, гласът й се превърна в стон: — Да, познавам твоя брат… Дори вече го убих!
Одри прехапа устни, за да не изкрещи. Душата й се гърчеше от усилия да преодолее паниката.
— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя.
— Мама ми заповяда да открия Майкъл и да остана с него, да го пазя и закрилям… Но Масаши отвлече дъщеря ми, принуди мама и татко да изпълняват неговите заповеди. Аз му донесох свещената сабя на Джибан и документа Катей, доведох му и Майкъл… Сега Масаши има всичко, цялата власт е в ръцете му. Ще убие Майкъл. Зная, че ще го стори…
Одри с мъка разбра значението на този объркан поток от думи. Но това бе напълно достатъчно, за да се увери, че Жожи й е казал истината.
— Искаш да кажеш, че Майкъл още не е убит, така ли?
— Не зная, може би… — тихо отвърна Илайн, в очите й се появи отчаяние. — А сега ме остави да умра…
— Значи имаме надежда! — извика Одри, без да обръща внимание на последните й думи. — Илайн, чуй ме! Жожи е с мен. Той знае къде е скрита дъщеря ти. Дошъл тук заедно с Мичико, за да я спаси. Майка ти и Тори са заедно. Тук, в този склад!
Илайн надигна глава. Ужасното мъртвило в изцъклените й очи отстъпи място на яростен пламък, гърдите й започнаха да се надигат и отпускат, по бузите й изби червенина.
— Възможно ли е това да е истина? — прошепна напрегнато тя.
Одри се обърна и повика Жожи. Появата му оказа чудотворно влияние върху отчаяната жена. Илайн изпусна сабята, скочи на крака и го прегърна.
— О, Жожи! — проплака тя. — Истина ли е това? В безопасност ли е Тори?
Той хвърли един нерешителен поглед през рамото й, Одри енергично кимна с глава.
— Да — стисна я в прегръдките си той. — В момента Тори и майка ти наистина са на сигурно място…
Илайн рязко се отдръпна, лицето й стана бяло като вар.
— Майкъл! — прошепна тя. — Какво направих аз, Господи?!
Двубоят се водеше така, сякаш и двамата държаха катани в ръцете си. Трябва да изчислиш траекторията, да намериш центъра на битката, казваше някога Цуйо. Сториш ли това, противникът ти ще има сериозни затруднения.
Тялото му гореше от остра болка, но Майкъл не й обръщаше внимание. Знаеше, че отстъпи ли пред нея дори за миг, всичко ще бъде загубено.
Точно към това се стремеше Масаши. Въпросът беше кой ще издържи докрай. В подобна битка поражението не се измерва със спирането на сърцето на противника, а с прекършване на волята му.